Съдът на ЕС реши, че изплащането на депозитите на клиентите на фалиралата КТБ е било забавено. Това дава зелена светлина на над 250 хил. души да заведат дела срещу България и да поискат обезщетение за нанесени вреди. В решението на съда се изобличават и неверни твърдения на управляващите тогава.
250 хиляди са вложителите с гарантирани влогове в КТБ към 2014 г. Без значение кой орган е извършил нарушението всички те могат да съдят държавата за нанесени вреди.
Днес Съдът на ЕС се е произнесъл по дело, заведено от Николай Кантарев във Варненския административен съд. Кантарев е имал депозит от близо 87 хил. лв. във обявената в несъстоятелност банка. Той е отправил запитване до Съда на ЕС заради претърпени щети, като твърди, че е нарушена европейска директива, защото изплащането на депозитите от фалиралата банка се е забавило с близо година.
От решението на Европейския съд става ясно, че изплащането на депозитите на клиентите на КТБ не е било навременно, съгласно сроковете, заложени в Директива 94/19. Съдът отчита, че сроковете според българското законодателство са спазени, но водещ е срокът в директивата. Фондът за гарантиране на влоговете е изплатил гарантираните депозити, но близо половин година след фалита на банката, което е в разрез с директивата.
От решението става ясно, че схемите за гарантиране на депозити трябва да са в състояние да изплащат надлежно проверените искания на вложителите в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършат установяване или съдебният орган постанови решение. При изключителни обстоятелства дадена схема за гарантиране на депозити може да се обърне към компетентните органи за удължаване на срока. Такова удължаване не надвишава 10 работни дни.
Съдът на ЕС е категоричен, че не се допуска никакво национално законодателство, според което установяването на наличността на депозитите да зависи от отнемането на банковия лиценз. Такъв довод беше използван от българските власти и дори бе вписан в Закона за гарантиране на влоговете към края на 2014 г., преди да бъде променен.
В решението на европейският съд е записано още, че бързото изплащане на депозитите не може да се обвързва с несигурностите около производствата по оздравяване и несъстоятелност на финансовата институция, което е в пълно противоречие с твърденията на тогавашното правителство, че ако се изплатят гарантираните депозити, след това КТБ нямало как да бъде спасена.
„От Директива 94/19 следва, че информирането на вложителите е съществен елемент от защитата им. Освен това, както беше припомнено в точка 56 от настоящото решение, тази директива се стреми да постигне две тясно свързани цели, а именно стабилност на банковата система и защита на вложителите. Тези цели обаче предполагат вложителите да могат да установят със сигурност, че депозитите им са станали неналични и от кой момент ще започне процедура по изплащане на същите, за да се избегне всякаква възможност за паника, която би застрашила стабилността на банковата система“, обосновават се магистратите от Съда на ЕС.
От решението става ясно още, че в случая на Николай Кантарев Варненският административен съд ще трябва да прецени дали са изпълнени трите условия за ангажиране на отговорността на държавата. Тези условия са гражданинът да е имал права, които да са били нарушени, нарушението да е било достатъчно съществено и да има причинно-следствена връзка между нарушението и причинената вреда. Въпреки, че според Съда на ЕС нарушенето е достатъчно съществено българският съд трябва да прецени дали на вложителите се полага наказателна лихва за забава.
