Странни неща се случват с българските военни вертолетна и самолетна авиация. Нашата държава накупи един куп боклуци, за да имитира модернизация на ВВС.
Да погледнем само чиста информация. Купуваме 6 (шест) броя вертолети “Бел 206”, от които лети само един, и то от време на време. Вземаме 12 броя “Кугар” (пуяк), от които летят само 2-3, колкото да скъсат жиците на гр. Стамболийски. Имаме 5 съветски машини “Ми-17”, от които нищо не лети, а една се разби и уби двама пилоти. За морските “Пантери” да не говорим – един първи пилот загина, другият се приземи.
От самолетите избрахме “Спартан”, купихме 3 броя, за да лети поне един, ама и той се строши.
Нека също отбележим с главни букви, че всички тези машини не са въоръжени и не увеличават отбранителната способност на страната ни.
Обаче ние притежаваме мощно оръжие като вертолет “Ми-24” – натъпкан с управляеми и неуправляеми ракети, авиобомби, снаряди… Но от всички тях летеше само 1 (един) и според някои данни и той се приземи.
Ах, колко въпроси бликат! Има ли кой да гаси пожари от въздуха? Няма. Имаме ли кой да евакуира изпаднали в беда хора? Нямаме. Има ли кой да облита границите на страната? Няма. Има ли с какво да доставим вода и храна на бедстващи? Няма. Има ли на какво да се обучават пилотите? Няма.
А ако бандит вземе заложници и поиска откуп и хеликоптер, за да изчезне? Пари може да се намерят, хеликоптер няма.
Има ли кой да развее трикольора на Гергьовден над площад “Батенберг” (бивш “Демокрация”, бивш “9-ти септември”, бивш “Батенберг”)? Няма. Както вече няма мъже, като изключим ветераните над 70-годишни, които да изпеем поне един куплет от “Велик е нашият войник!” И където нито един мен или джендър не ще запее “Мила, Родино”. Разбирате ли за какви вертолетни хеликоптерщини си бърборим днес?
