КУХАТА КРЕПОСТ: ЗАЩО АРХИТЕКТУРАТА НА СИГУРНОСТТА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК РУХВА САМО ЗА 10 ДНИ
Първите десет дни на септември не просто промениха картата на Близкия изток, а разбиват статуквото, което определя региона десетилетия наред, защото в една светкавична офанзива, която очевидно не е прочела прогнозите на военните анализатори, хутите от „Ансар Аллах“ се спускат по крайбрежието на Червено море и за около 240 часа разгромяват система за сигурност, в която са налети милиарди долари.
За да разберем как изобщо стигаме дотук, трябва да върнем
ЛЕНТАТА МАЛКО НАЗАД
Хутите са зайдитско шиитско движение от Северен Йемен, което постепенно се превръща в най-мощния ирански съюзник и прокси на Арабския полуостров и през 2014 г. превзема столицата Санаа, след което установява контрол над огромна част от населената територия на страната и прогонва международно признатото правителство.
През март 2015 г. Саудитска Арабия повежда военна коалиция срещу тях, а Обединените арабски емирства се превръщат в другия основен стълб на интервенцията, като Рияд осигурява огромна част от финансирането и въздушната мощ, докато Абу Даби изгражда, обучава и командва местни сили на юг и по крайбрежието. След години война, десетки хиляди жертви и една от най-тежките хуманитарни катастрофи на XXI век през април 2022 г. влиза в сила примирие под егидата на ООН, което формално изтича шест месеца по-късно, но големите бойни действия не се възобновяват и постепенно започват преки преговори между Саудитска Арабия и хутите.
Тъкмо когато изглежда, че тази война най-сетне се движи към политическо уреждане, идва 7 октомври 2023 г. – Хамас напада Израел, Израел започва войната в Газа, а хутите обявяват, че се включват на страната на палестинците, започват да изстрелват ракети и дронове срещу Израел и превръщат Червено море в нов фронт, атакувайки международното корабоплаване.
Така една почти замразена гражданска война внезапно се превръща в част от много по-голямата конфронтация между Иран, неговата мрежа от съюзници и противниците им в региона.
И така „бойците със сандали“, които само преди петнадесет години дори нямат униформи, показват колко куха е станала архитектурата, върху която Западът изгражда сигурността на Персийския залив.
ХАРТИЕНИЯТ ТИГЪР СРЕЩУ РЕАЛНИТЕ ИРАНСКИ МИШКИ
На хартия срещу хутите стоят между 40 000 и 50 000 души, което звучи прекрасно, докато някой не решава да ги преброи. На терен се оказват едва 4000-5000, защото останалите са „войници призраци“ – имена във ведомости, чрез които корумпирани командири прибират заплати за хора, които съществуват приблизително толкова, колкото и отбранителната линия, която трябва да пазят.
Хутите превръщат този административен разпад във военна катастрофа и чрез истинска психологическа операция. Според разпространяваните сведения с изкуствен интелект е създаден фалшив аудиозапис, представен като телефонен разговор на генерал Тарик Салех, един от основните командири на антихутските сили, в който той уж нарежда отстъпление.
Няколко йеменски политически активисти със стотици хиляди последователи разпространяват записа в Telegram, и той плъзва с такава скорост, че в хаоса между реални заповеди, слухове и липсващо командване част от малкото действително съществуващи войници напускат позициите си, а когато хутите пристигат, на места намират постовете практически празни.
Отстъпващите части оставят след себе си огромни количества американско оръжие и техника и така движението, което една от най-скъпите системи за сигурност в света трябва да възпира, получава като бонус част от арсенала на същата тази система.
САУДИТЦИТЕ ПЛАЩАТ, А ЕМИРАТИТЕ ВЕЧЕ НЕ КОНТРОЛИРАТ
Основната причина за този разпад се крие в разрива между двамата основни покровители на основните антихутитски сили:
Саудитска Арабия осигурява парите, докато ОАЕ предоставят офицерите и контрола на терен, но когато емиратските офицери се изтеглят през януари (защото започват да играят своя игра, която изобщо не се харесва на саудитците), саудитските средства продължават да текат, докато надзорът изчезва.
В този вакуум системата на „войниците призраци“ поглъща отбранителната линия и когато хутите атакуват, се оказва, че крепостта, която изглежда внушително в счетоводните таблици, всъщност вече е празна.
ВЕЛИКИЯТ СДЕЛКАДЖИЯ РАЗВАЛИ СДЕЛКАТА
В продължение на половин век американската сделка с монархиите в Персийския залив работи по сравнително проста логика: Вашингтон осигурява сигурност, петролът се продава в долари, а огромна част от приходите се връща в американската финансова система като закупени американски ценни книжа.
Проблемът започва, когато Вашингтон все по-трудно изпълнява своята част от договора, защото системата, която трябва да ограничава Иран, започва да се разпада именно когато Техеран и неговите съюзници я подлагат на най-сериозното изпитание.
Тръмп започна глупава война, която не успя да спечели бързо, и в която затъва все повече.
АМЕРИКА НЕ ИДВА
Йеменските командири искат помощ от CENTCOM, получават уверения, че саудитската авиация идва, но тя не идва.
Мохамед бин Салман на два пъти иска от Тръмп американски въздушни удари, но получава категоричен отказ, докато способността на САЩ да проектират сила в региона вече е ограничена и от ударите срещу инфраструктурата, свързана с Пети флот в Бахрейн.
Стратегическата грешка на Вашингтон обаче започва по-рано. Вместо да влиза във война с Иран, САЩ трябваше да проведат ограничена и ясно дефинирана военна операция, която унищожава конкретни военни способности на режима, а след нея заедно със съюзниците си да използват огромната си икономическа мощ, за да го задушат икономически.
Пълномащабната война подарява на всеки авторитарен режим любимия му политически подарък – външен враг, срещу когото да мобилизира обществото, докато ограничената операция, последвана от икономически натиск, оставя Техеран срещу далеч по-опасен противник: собствената му неспособност да осигури нормален живот на иранците.
И ДВЕТЕ ВРАТИ НА СВЕТОВНИЯ ПЕТРОЛЕН КОРИДОР ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ЗАТВАРЯТ
Междувременно хутите консолидират позициите си около Баб ел-Мандеб, включително около Мухха, Дубаб и Перим, докато удари от свързани с Иран сили засягат саудитския петролопровод Изток-Запад, който представлява ключов обходен маршрут при проблеми в Ормузкия проток.
Така Техеран и неговите съюзници придобиват влияние около двете стратегически „врати“, през които преминава огромна част от енергийния кръвоток на световната икономика.
ТРЪМП ЗАПОЧВА ДА ПРИЛИЧА НА КЪСНИЯ ГОРБАЧОВ
И точно тук сравнението става неприятно логично: Тръмп започва да прилича на късния Горбачов, защото при него се разпада система на влияние, която предшествениците му изграждат половин век.
Разликата обаче е фундаментална. Горбачов наследява съветска конструкция, изградена върху окупация, насилие и идеологическа лъжа, която рухва морално още преди да рухне политически. Тръмп наследява американска система, която при всичките си исторически грехове има морална претенция: съюзите са доброволни, договорите означават нещо и когато Америка даде думата си, партньорите ѝ трябва да могат да разчитат на нея.
Тръмп рискува да разруши именно това доверие, като превръща съюзите в сделки, чиято стойност зависи от моментната политическа сметка във Вашингтон. А когато доверието изчезне, няма значение колко самолетоносача притежаваш, защото съюзниците започват да търсят друг начин да оцелеят.
КОГАТО ПРИЯТЕЛИТЕ ТИ ЗАПОЧВАТ ДА ПЛАНИРАТ СВЯТ БЕЗ ТЕБ
И точно това вече се случва, когато представители на държавите от Персийския залив отиват в Оман и започват разговори с Иран и Ирак за бъдещето на корабоплаването и регионалната сигурност.
Горбачов остава в историята като човека, при когото една фалшива имперска конструкция рухва.
Тръмп рискува да остане като човека, който получава в наследство най-мощната система от доброволни съюзи в света и позволява доверието, върху което тя се крепи, да се разпадне.
Защото една велика сила започва истински да губи влиянието си не когато противникът ѝ спечели една битка, а когато приятелите ѝ започнат да правят планове за свят, в който тя няма да дойде.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
