Вчера гледахме към Йемен.
Днес нека обърнем поглед към другия бряг на Баб ел Мандеб.
Там има една малка африканска държава — Джибути. На картата изглежда почти като точка. Но върху тази точка са събрани интересите и военните сили на някои от най-могъщите държави на планетата.
САЩ имат Camp Lemonnier — ключова американска база в Африка.
Китай изгради именно в Джибути първата си задгранична военна база.
Франция поддържа значително военно присъствие.
Япония разполага там със своята първа постоянна задгранична база след Втората световна война.
Италия също има военно съоръжение.
И всичко това е събрано на сравнително малка територия.
Защо?
Не заради богатствата на Джибути.
Заради географията.
Пред нея е Баб ел Мандеб — тесният морски проход, който свързва Индийския океан и Аденския залив с Червено море, а оттам през Суецкия канал — със Средиземно море и Европа.
На единия бряг е Йемен.
На другия — военните бази на световните сили.
А между тях преминават търговски кораби, танкери и военни съдове.
Днес към тази картина трябва да прибавим и хутите, ракетите, дроновете и военните операции в Червено море.
И тук възниква въпросът, който заслужава да бъде зададен:
А КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО НЯКОЙ СГРЕШИ?
Не е необходим непременно предварително написан сценарий.
Представете си много по-простото.
Дрон променя курса си.
Ракета е неправилно идентифицирана.
Самолет навлиза там, където другата страна не го очаква.
Военен кораб приема движение за подготовка на нападение.
Някой има минути — понякога секунди — да реши дали да стреля.
След това идва най-опасният въпрос:
Кой го направи?
А след него:
Кой ще отвърне?
Точно тук се крие опасността на Джибути.
Американски и китайски военни структури се намират в непосредствена географска близост. До тях присъстват французи, японци и италианци.
Това може да действа като възпиращ фактор — всички знаят каква цена би имала една грешка.
Но същата концентрация означава и нещо друго:
една локална искра може много бързо да престане да бъде локална.
Историята вече познава войни, които никой първоначално не е планирал в мащаба, до който впоследствие достигат.
Затова аз не твърдя, че от Джибути ще започне Третата световна война.
Това би било спекулация.
Твърдя нещо много по-просто:
СВЕТЪТ Е ПОСТАВИЛ ТВЪРДЕ МНОГО БАРУТ ОКОЛО ЕДИН И СЪЩ ТЕСЕН МОРСКИ ПРОХОД.
И когато около барута има толкова много въоръжени играчи, разумният човек не пита само:
„Кой иска война?“
Той задава и другия въпрос:
„КОЙ МОЖЕ ДА НЕ УСПЕЕ ДА Я СПРЕ?“
Погледнете картата.
Йемен → Баб ел Мандеб → Джибути → Червено море → Суец → Европа.
Понякога географията обяснява световната политика по-добре от хиляди политически речи.
Джибути е малка държава.
Но в геополитиката размерът на държавата невинаги определя размера на опасността.
И може би точно затова трябва да запомним името ѝ.
ДЖИБУТИ.
Не защото войната непременно ще започне там.
А защото там една погрешна преценка може да бъде чута много, много далеч.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
