Румен Овчаров (който е енергиен експерт) погреба БСП и Президентката по стратегията ” клин , клин избива “😆😆😀
Без да си иска 😄😄😄 потвърди това , което и говорещи глави го говорят от много години.
“🔴 ДОКОГА БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ДЕПУТАТИ И РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ ЩЕ СЕ ПРАВЯТ НА ГЛУХИ И СЛЕПИ ПРЕД АФЕРАТА “БОТАШ”?!
Абсурден договор, не само с дългосрочните си неизгодни финансови условия за данъкоплатците на България, но и с потенциалното погазване на редица национални закони, Конституцията на Република България, Решения и Директиви на Европейския съюз. Само аз ли разбирам за какво грандиозно нарушение на законите на България и ЕС става въпрос?
България закупува чрез “Булгаргаз” танкери LNG газ от световните пазари на борсова цена с пари от бюджета. После го доставя и инжектира на терминалите на Боташ, за което плащаме отделна фиксирана цена от близо 500 000 USD всеки ден. По този начин плащаме два пъти. Веднъж за закупуване на газ и втори път за регазификация. И Румен Радев нарича това изгодна сделка?! ТОВА Е ПЪЛЕН АБСУРД. СЪБУДЕТЕ СЕ!
🔴 ЕДИН ТАНКЕР НЕ ПРАВИ ДОГОВОРА „БОТАШ“ ИЗГОДЕН
Продължават лаишките опити договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ да бъде представян като работещ и полезен за България. Сега се съобщава, че „Булгаргаз“ търси 1 LNG товар от 1 млн. MWh за доставка на турския терминал. Всъщност един танкер не променя икономиката на договора. Защото по договор България плаща не само за един танкер, а е поела ангажимент за 14 танкера LNG, както и за резервиран капацитет и достъп, с фиксиран разход, който тече всеки ден.
Ако договорният параметър с BOTAŞ е 53 200 MWh на ден, това означава приблизително 19.4 млн. MWh годишно платен капацитет.
Според публикации в медиите от 30.04.2026г.:
“Държавният газов доставчик “Булгаргаз” ЕАД стартира тръжна процедура за доставка на 1 танкер втечнен природен газ на терминал в Турция. Поканени са 37 международни компании. От съобщението става ясно само, че се търси 1 товар от 1 млн. МВтч за осигуряване на необходимите за пазара количества през летния сезон. Не се посочва конкретен период на доставка, нито докога ще се приемат оферти. Те ще бъдат класирани според доставна цена, срок и начин на плащане, което означава, че ще се търси най-ниската цена и най-изгодните условия за разплащане.”
Тоест обществото трябва да повярва, че използването на около 5% от годишния капацитет доказва „работещ договор“. След години плащания, след повърхностни и незадълбочени спорове, след “опити” за предоговаряне и след признания, че „Булгаргаз“ не плаща дължимите суми поради неизгодността на споразумението, но досега сме издължили над 600 милиона лева, според разнопосочни официални изказвания на министри на енергетиката досега, в момента “Булгаргаз” търси единична доставка, която да създаде впечатление за активност.
🔴Има ли финансисти, икономисти, юристи и експерти в тази държава?!
– Плащаме със средства от държавния бюджет по договор, по чиито параметри до момента сме платили над 600 милиона лева, но никой не дава обяснение колко разходни средства са заложени в държавния бюджет?
– На каква цена и какво количество газ закупува България от световните пазари, преди разтоварването им на терминалите на BOTAŞ?
– Кой ще провери публичните твърдения на Румен Радев, който апропо е договарял политически сделката в Турция с Реджеп Тайип Ердоган, за несъответствие на доставено количество газ на терминалите на BOTAŞ и обявените данни от “Булгаргаз”?
– Как се отпускат средства от държавния бюджет за дългосрочна газова сделка за 13 години, без знанието и одобрението на Парламента на Републиката и без нотификация към Европейската комисия?
– Как договор официално обявен за междудържавен и междуправителствен от Република Турция в Република България се представя за “търговски”?
– Как първо подписваш международен договор, а после МС извършва съгласувателна процедура и за 24 часа приема решение, с което служебният МС одобрява вече подписания договор с Турция? Забележете одобрява договор, който не е виждал нито един министър и нито една институция!
– Как се подписва договор за милиарди без да е извършен финансов анализ, оценка на риска, без никаква финасова обосновка?
– Как КЕВР е била оставен в неведение за параметрите на сключения договор и без държавният регулятор да го е виждалопределя цените на електроенергията?
Има още поне 100 въпроса и недоумявам как е възможно от 6 милиона българи само една шепа да си задават логични въпроси. Онези по институциите мълчат, но искат правов ред и законност в България?!
Тоест Вие говорите за борба с корупцията и олигархията, а с мълчанието си, с бездействието си, с толерирането на потенциални престъпни действия, със замитането на ужасявящ проблем, Вие, които влизате и излизате от Парламента вече 3 години, мълчите за незаконни действия и корупцията?!
Е как ще постигнете законност, когато огромно по своя мащаб потенциално престъпление е премазало държавността, нормативите, законите на Републиката и ЕС, а навсякъде по институциите се носи страховито безхаберие, поднасят се жалки
оправдания, документални и фактически несъответствия. Този договор крещи! Той е скандален. Какъв парламент, какво начало, когато институциите са ИЗБУШЕНИ!
И не само това!
Мълчат основните замесени в този държавен резил лица. Нещо повече, момента в Народното събрание се настаняват депутати, които преди това са действали и бездействали, зад гърба на българските граждани, на тъмно, тайно и скрито, заобикаляйки Конституцията на Република България и законите на държавата ни.
Плащаме за 19.4 млн. MWh годишно, а търсим 1 млн. MWh. Проблемът става още по-видим.
ПО “БОТАШ” ПЛАЩАМЕ ЗА 19.4 МЛН. MWh/ГОД., А ПОЛЗВАМЕ 3.5 – 4.5 МЛН.?
Румен Радев в предаването “Панорама” на БНТ (30.01.2026 г.) твърди, че за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ, а за 2025 г. – 4 500 000 МWh.
На въпроса на водещия Бойко Василев, доколко е изгоден този договор, Радев отговори с въпрос: “Как и на какво основание смятате, че е безспорно неизгоден?” Василев уточни: “Загуби от 1 милион лева на ден успешни ли са?” Радев пак с въпрос на въпроса: “А Вие на това казвате загуби?!”
По своята икономическа конструкция договорът представлява:
– дългосрочен договор за ДОСТЪП до LNG
– инфраструктура и резервиране на трансграничен капацитет с фиксирано плащане тип take-or-pay, при който плащането е обвързано с капацитет (наличност), а НЕ с реално доставени количества газ.
Период на действие:
13 години или ~4 700 календарни дни
Основният финансов ангажимент:
~486 000 USD/ден
Този разход:
🛑НЕ се възстановява;
🛑НЕ зависи от използването на капацитета;
🛑НЕ включва цена на газ.
Факт:
Историческото годишно потребление на природен газ в България е в диапазона 3.0 – 3.3 млрд. куб. м. Така е всяка година с минимални и незначителни отклонения.
Тоест:
3.0 млрд. куб. м ≈ 31 500 000 MWh
3.3 млрд. куб. м ≈ 34 650 000 MWh
Договореният дневен обем от 53 200 MWh/ден (това не се отнася до транзит на реално количество газ в България, а само до възможен капацитет/услуга) съответства на приблизително 1.85 млрд. куб. м годишно, което представлява над 55 – 60% от средногодишното национално потребление.
Икономическото следствие е, че чрез един договорен параметър се „закотвя“ повече от половината от входния капацитет, необходим за снабдяване на вътрешния пазар.
Тоест:
53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год
≈ 1.85 млрд. куб.м газ/год
Това има три преки ефекта:
1. Структурна доминация на входната точка. Значителна част от капацитета на ключовата входна точка Малкочлар/Странджа се резервира дългосрочно, което ограничава достъпа на други доставчици.
2. Вторично позициониране на алтернативните източници. Всеки друг потенциален доставчик – независимо дали през Гърция, LNG терминали или вътрешноевропейски маршрути – се конкурира за оставащия капацитет, който е по дефиниция по-малък и по-несигурен.
3. Промяна в пазарната структура без пазарен тест. Вместо капацитетът да се разпределя динамично според търсенето, той се фиксира договорно за дълъг период, което води до предопределяне на пазарни дялове извън нормалната конкурентна логика.
Параметърът 53 200 MWh/ден не е неутрална техническа величина, а обем със системно значение, който сам по себе си влияе върху структурата на газовия пазар, конкуренцията и достъпа до инфраструктура в България.
Сега да направим елементарна сметка, съобразно публичните твърденията на Румен Радев.
Ако за 2024 година по договора с “Боташ” са пренесени 3 500 000 МWh газ,
а за 2025 г. – 4 500 000 МWh, то тогава защо България заплаща фиксирана такса всеки ден от 486 000 USD/ден и защо договореният и заплащан всекидневен капацитет от 53 200 MWh/ден × 365 ≈ 19 418 000 MWh/год се смята за изгоден и според какви икономически и финансови анализи?!
Тоест:
България заплаща за резервирана наличност/капацитет в размер на 19 418 000 MWh/год., но реално използвала за 2024 г и 2025 г. от 3 500 000 до 4 500 000 MWh.
Изумителни постижения на българската енергийна и математическа мисъл. За разликата няма да питаме. В публичното пространство се прокрадва информация, че до терминалите в Турция са “кацнали” има няма 2 танкера LNG. Знаменит скок на енергийния политически гений.
“Великият договор”, по който България преобладаващо е натоварена със задължения обещава до 14 LNG танкера годишно. Това е около 3 000 000 MWh на танкер. Ако са рязговарени 2 танкера досега, то значи около 6 000 000 MWh, а не общо 8 000 000 MWh (за 2024 и 2025 г.), според твърденията на Радев.
Нека говорим с числа, защото те не се обиждат и не правят внушения. Те просто показват реалността. Необходимо е пак да повторим фактите!
Какво плащаме като капацитет?
Договорният параметър 53 200 MWh/ден означава: 53 200 × 365 = 19 418 000 MWh/год. резервиран/платен капацитет.
Това е приблизително ~1.85 млрд. куб. м газ/год., т.е. над 55 – 60% от историческото годишно потребление на България (около 3.0 – 3.3 bcm).
Това не е неутрална техническа величина, а параметър със структурно значение за достъпа до инфраструктура и пазарната структура.
Какво твърдим, че реално сме използвали?
Ако през 2024 г. са били 3.5 млн. MWh, а през 2025 г. – 4.5 млн. MWh, това означава усвояване:
🛑2024: ~18% от платения годишен капацитет
🛑2025: ~23% от платения годишен капацитет
Колко струва това „успешно“ ползване?
Фиксираната такса е 486 000 USD/ден, или ~177.4 млн. USD/год.
Само като проста аритметика (без да включваме цена на газа, LNG доставки, логистика и др.):
при 3.5 млн. MWh имаме ~ 50.7 USD/MWh (само за услугата/наличността)
при 4.5 млн. MWh имаме ~ 39.4 USD/MWh
Какво означават тези числа сравнително?
Пазарна цена на природния газ в Европа включва това, което купувачите плащат за самия газ на свободния пазар.
🛑”Уникалната цена“ на България (≈ 39 – 50 USD/MWh) е само за фиксиран капацитет/наличност, без да включва газ. Това е цена само за услугата, което е в същия порядък или по-високо от пазарните цени за самия газ. Това усилва икономическия аргумент, че фиксираната такса само за капацитет/услуга е значителна спрямо реалните пазарни условия. Или казано с други думи, българският народ плаща повече за капацитет/наличност, отколкото референтните пазарни цени за самия газ в Европа в последните месеци.
И тук идва ключовият въпрос:
На какво икономическо и финансово основание се твърди, че това е „изгодно“, ако плащаме за 19.4 млн. MWh/год., а използваме 3.5 – 4.5 млн.?
Договорът по същество е за плащане за наличност, не за газ. Това функционира като take-or-pay за капацитет/наличност, а не като нормална покупко-продажба на газ, защото плащането е фиксирано и не следва реалните количества.
🛑Когато се „закотвя“ над половината от входния капацитет за 13 години, без пазарен тест и динамично разпределение, резултатът е:
– ограничаване на алтернативни доставчици;
– предопределяне на пазарни позиции извън конкурентната логика;
– риск за сигурността на доставките при кризи.
Последният въпрос е институционален, не персонален и питам официално:
Кои институции са изготвили пълен финансов анализ на ефекта от фиксираната такса при частично усвояване?
Има ли официална оценка на структурните последици за капацитета и пазара?
Кой носи отговорността да информира обществото с пълните числа, а не с общи твърдения?
И тези ще ми говорят за морал и борба с корупцията! Е как отявлени безсрамни корумпета ще се борят с корупцията?!
🔴Запомнете добре тази дата – 19 април 2026 година. На тази дата ЛЕВСКИ беше обесен втори път.
