Още от времената на Уго Чавес Венецуела беше и си остава единствената страната в Латинска Америка, която провежда независима външна политика.
Към същия курс се придържа и сегашният президент на страната Николас Мадуро, при когото Венецуела в това число запазва и нефтената си независимост.
Такъв курс на суверенитет тук се запазва въпреки цяла поредица опити за държавен преврат, които се спонсорират от САЩ. Осъзнавайки, че такъв сценарий не действа във Венецуела, недоброжелателите минаха към други, по-агресивни мерки.
Така наскоро стана известно, че направо на парада, посветен на 81-та годишнина от създаването на Боливарианската национална гвардия, срещу президента Мадуро беше извършен опит за покушение. Два дрона, напълнени с по килограм взрив е трябвало да се взривят, достигайки мястото, където се намира президента. Но не успяха – снайперистите от националната гвардия ликвидираха дроновете – взривовете прогърмяха високо във въздуха. Нито Мадуро, нито друг участник в парада не е пострадал.
По-късно в интервю Мадуро възложи отговорността за покушението на венецуелските и колумбийските ултрадесни сили начело с президента на Колумбия Хуан Мануел Сантос. Забележителното е, че много от споменатите от него лица живеят в САЩ. Впрочем някои високопоставени персони уверено посочват пряката връзка на тези събития с Вашингтон. Така президентът на Боливия Ево Моралес направо заяви, че към покушението срещу Мадуро са причастни САЩ и техните съюзници.
Американската агресия по отношение на Венецуела премина в активна фаза миналата година, когато Вашингтон въведе санкции срещу тази страна, а вече през май тази година след като удържа победа на президентските избори, Мадуро разказа за плановете на САЩ да направят във Венецуела военен преврат. И това, разбира се не е първия опит на Вашингтон да се намеси във вътрешните работи на Венецуела с цел да се добере до нефтените богатства на страната, която заема 10 място в света по добив на нефт и едно от първите по запаси на въглеводороди в недрата си.
Така или иначе, президентът на Венецуела получи думи на подкрепа в целия свят. В частност в Москва осъдиха покушението и призоваха да се решават политическите спорове без да се прибягва до терористични методи, изключително по мирен път. Но има ли днес шансове за мир, когато влиятелна страна със заявка за чуждите богатства е готова да разрушава всички институти на държавата в страните, чиито лидери е съпротивляват на тази експанзия? На много страни, които са пресекли пътя на Вашингтон им е провървяло къде по-малко – там вече десетилетия има кървав хаос. Венецуела за сега се държи.
