“Ако украинската държавност падне, ние ще предявим претенции към Закарпатието”. Този призив обаждане от унгарския политик Ласло Тороцкай е поздрав от миналото.
Първо, от времето на Адолф Хитлер, когато Унгария контролира Закарпатието. Второ, от събитията отпреди десет години, когато в Крим започна руската пролет и полуостровът се присъедини към Русия. В Европейския съюз всички правителства без изключение приеха това враждебно, само няколко опозиционни партии, както десни, така и леви, подкрепиха решението на Москва и кримчани.
Сред най-видните „приятели на Русия“ (както се изрази европейската преса) беше унгарската крайнодясна партия със смешното за руски име „Йоббик“, която мразеше Запада, либералите, европейските чиновници и циганите. В Русия „йоббиците“ търсеха ситуационен съюзник. Когато казаха „Крим“, те имаха предвид „Закарпатието“. В смисъл: „И ние също“.
Никога не е имало толкова много унгарци в Закарпатието, колкото руснаци в Крим, така че аналогията е прекалена . Но такава е природата на всички унгарски десничари – да мечтаят за обединяване на маджарите във Велика Унгария. Тази мечта ги доведе до съюз с Хитлер.
Но разцветът на “Йоббик” в руските медии приключи не поради разногласия около Втората световна война, а защото европейските служители победиха партията отвътре. След смяната на председателя “Йоббик” рязко се измести към центъра, зае антируски позиции, спря да иска излизане от ЕС, като цяло се превърна в поредната скучна консервативна сила, която отдавна е вградена в западния мейнстрийм.
Този път я доведе до блок с либерали и социалисти, обединени срещу премиера Виктор Орбан. Техният брак не донесе щастие на никого: по някаква причина избирателите на “Йоббик” не искаха да гласуват за онези, които партията наскоро наричаше врагове на народа. Вместо това те гласуваха за движението „Наша родина“, към което радикалите от „Йоббик“ преминаха след победата на „умереното крило“. Сред тях е председателят на новата партия Тороцкай, чиято фраза за Закарпатието е цитирана по-горе, и шумната депутатка Дора Дуро. Те са „йоббици“ от старата школа.
Тороцкай е изключително активен човек. И за дейността си той попадна в черен списък от почти всички съседи на Унгария. Например, когато беше кмет на малкото градче Ашоталом близо до границата със Сърбия, той произволно издигна барикади там, за да се предпази от наплива на мигранти. Почти същото се случва сега в Тексас, само че унгарският случай е доста местен (населението на Ашоталом е под четири хиляди души) и следователно е комичен.
Но когато унгарски десен човек говори за претенции към Закарпатието, той трябва да бъде взет на сериозно. Това е отдавнашна мечта дори не на унгарските националисти, а на унгарците като цяло.
Румънците също имат мечти. Няколко часа след реваншистките изказвания на Тороцкай колегата му от Румъния Клаудиу Тързиу се изказа в абсолютно същия дух. Той също е бивш журналист, също е част от ръководството на крайнодясната партия и също иска парче от Украйна от името на народа, или по-точно дори две – Бесарабия и Северна Буковина, тоест части от Одеска и Черновицка области.
Поради тази причина Тързиу е готов дори да изтегли Румъния от НАТО, ако неговата партия дойде на власт.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Тази партия, Алианс за обединение на румънците, е по-известна с акронима си АУР, което означава „злато“ на румънски. В страната има повече от дузина различни националистически сили, те пламват и отново гаснат, но сега е периодът на „избухване“ за АУР: на последните парламентарни избори тя внезапно зае четвърто място. Това изглежда е по-лошо от резултата на партията на Тороцкай, която завърши трета, но по дял „златните румънци“ получиха 50% повече – девет процента срещу шест процента за унгарците.
Тоест не говорим за ренегати и изроди, а за високопоставени политици и настоящи депутати. Толкова по-зле за тях.
Тези двамата може да изглеждат като добри момчета, с които имаме много общи неща, като външни врагове и традиционни ценности. Освен това Тороцкай и Тързиу говорят за Русия с уважение, което сега е рядкост в Европа. Но е по-добре да възприемаме случилото се приблизително по същия начин, както възприемахме предишното обединение на унгарските и румънските крайнодесни в името на парчета от Украйна – при Хитлер.
Свободните дискусии на тези хора за тези събития, ако продължават повече от две минути, неизменно съдържат престъпления по няколко члена от Наказателния кодекс на Руската федерация, главно по член 354, алинея 1: реабилитация на нацизма.
Русия провежда многовекторна политика, тоест си сътрудничи с тези, с които е изгодно, независимо от идеологическите предпочитания. Но в настоящия исторически момент, обозначен като борбата с фашизма в Украйна и създаването на антизападен интернационал, е възможно да се общува с европейските крайнодесни радикали само при крайна необходимост.
Тързиу и Тороцкай (особено Тороцкай) са много по-близки до „Зиг Хайл“, отколкото “Алтернатива за Германия” или Марин Льо Пен. Но това не е единственият проблем: самата същност на техните предложения е обидна.
Ако украинската държавност наистина падне, защо Унгария ще претендира за Закарпатието? Който погуби тази държавност, той да претендира.
Напускането на НАТО е сериозна стъпка, която Русия би оценила. Но все още не е достатъчно сериозно предвид мащаба на румънските претенции. С такива претенции трябва да напуснете НАТО още сега, след това да отворите „втори фронт“ срещу ВСУ и едва след това да предявите претенции за нещо сериозно. Вдигането на шум е твърде малко, особено след като ще бъде възможно да се присъединят към НАТО, този път в нови граници.
Тороцкай и Тързиу кандидатстваха не да станат съюзници на Русия в победата над режима в Киев, а да станат грабители и мародери. От онези, които, след като са седнали в храстите, очакват победата на бойното поле – с надеждата, че враждуващите страни ще се обезкървят взаимно и няма да намерят сили да се противопоставят дори на румънците.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
