Храбрият генерал храбро избяга (не, избяга, скри се както винаги) и от Деня на храбростта. Покри се като някакъв мишок в гръцки манастир, вместо да уважи военния парад в София и да отдаде почит към бойните ни знамена. Този вид дезертьорство от национални и официални празници впрочем му стана навик.
Нямаше го и на 3 март, и в дните на Съединението, и на Независимостта.
Недостойно, Борисов!
Плиткият номер, с който се опитваш да изпъкнеш, не работи в твоя полза, а избледняващият ореол на „първа цигулка“ не те прави светец сред атонските монаси.
Вярно, кофти е за него да застане на парада до върховния главнокомандващ като някакъв негов подгласник. А още по-чудовищно би било да се изправи лице в лице с „народната любов“, която е способна да направи цяло събитие с освиркване и викове „Оставка“. Това той няма да преживее, не може да не е в центъра на вниманието, камо ли камерите и обективите да са насочени към други.
Може всекидневно да бъдем облъчвани с хвалби за начесване на собственото му его, но поведението на човек, който умишлено бяга в моментите, когато трябва да се показва национално единство и гордост, издава и страх, и липса на възпитание, и агресивна суетност. А заради тях цял един народ трябва да бере срама от човек на отговорен държавен пост, който демонстрира такова пренебрежение към българските празници. А специално за Деня на армията нашият „генерал“ отиде на литургия, вместо да е сред генералите. Срам, позор!
Впрочем не видяхме на парада и втория в ГЕРБ – Цветан Цветанов, който напоследък е впрегнат с непосилната задача да напада Радев под път и над път с всевъзможни обвинения. Вероятно си е дояждал тежкото чеверме в Златоград. После да не се чудят, че рейтингът на президента и доверието към него растат.
