Истината е, че никой никого не наказва. Просто в живота всичко се връща – става по-бавно, не веднага, на части. Още на времето Плутарх горчиво се е оплакал – защо истината тържествува с такова закъснение, а Божиите мелници мелят толкова бавно, когато злодеят вече е забравил за действията си! И си мисли, че случайно е ударен… Никой човек не може да превъзпита злодеите. Само кармата.
Просто всички камъни, хвърлени по някого, рано или късно политат обратно по хвърлящия ги. Понякога се връщат моментално, понякога – минава много време. Но камъкът е същият, хвърленият от нас. И това не е само будистка мъдрост, за това са писали преди хилядолетия Плутарх и Еврипид. А Лонгфелоу превежда думите им от преди хиляди години – за Божиите мелници:
„Воденичните камъни на Господа бавят/ Да, тебеширът пише по брашно./ Търпението му е голямо/ Но ръката Му е твърда“…
