Всичко се променя през 1799 г., когато е открит голям камък в Розета (сега Ал-Рашид), пристанищен град на река Нил. Камъкът е изписан на три езика – египетски йероглифи, демотическа писменост (форма на стенография за йероглифи) и старогръцки.
Учените знаят старогръцки и въпреки че им отнема няколко десетилетия, надписите ги учат как да четат йероглифи. Наречен Розетският камък, този голям къс гранодиорит отключва вникването в древни текстове на хиляди години.
Розетският камък е с размери 112×76×30 cm и има достатъчно място за надписи. Горната част съдържа 14 реда, изписани с йероглифи. Древните египтяни вярвали, че йероглифите са писменият език на боговете и текстът обикновено се разбира само от по-образованите членове на жречеството.
Средната част на камъка съдържа 32 реда с демотическа писменост. За хората, които открили камъка, тя изглеждала като поредица от заврънкулки. За древните египтяни това било форма на стенография за йероглифи и се използвала за ежедневни дела. Тя най-вероятно е приличала на езика, който египтяните използвали всеки ден.
Долната част на текста съдържа 53 реда, написани на старогръцки. Розетският камък вероятно е изписан около 196 г. пр.н.е., когато управлявали Птолемеите, които били елини и въпреки че владеели йероглифите, предпочитали гръцкия. Всъщност камъкът утвърждава божествения култ към Птолемей V на първата годишнина от неговата коронация.
Много учени в началото на 1800 г. могат да четат старогръцки и бързо разбират предназначението на камъка, който според гръцкия надпис е бил указ. Той трябвало да бъде преписан на трите езика и поставен във всеки значим храм в Египет. Това означава, че демотическата и йероглифната част ще бъдат подобни на гръцкия текст и за първи път учените имат шанс да разберат мистериозните символи.
До 1802 г. учените успели да изведат значението на гръцкия текст. Но дешифрирането на останалата част от камъка била бавен процес на сглобяване на пъзел. Множество учени работили независимо по разгадаването на текста. Един учен например идентифицирал йероглифния символ на кралица Клеопатра. Друг открил, че определен символ винаги се появява преди името на богиня, принцеса или царица.
През следващото десетилетие учените работили върху разбиването на кода и към началото на 1820 г. някои твърдели, че могат да четат йероглифи. Те научили, че символите може да имат множество значения. В някои случаи символът на лъв представлявал самото животно. В други лъвът представлявал писмо. Това може да се сравни с използването на змия за представяне на буквата „S“.
Розетският камък позволил на учените да четат йероглифи повече от хилядолетие след като езикът престанал да се говори или пише. Вероятно египетският език е изчезнал някъде между седми и девети век и от Средновековието египтяните заговорили арабски. Един историк нарекъл камъка „революционен“, защото е отворил писма, истории, документи и надписи, които озадачавали учените от векове.
Въпреки че Розетският камък е египетски, той не е бил в страната повече от 200 години. Розетският камък е намерен от членове на френска военна част, които окупират Рашид, който наричат Розета.
Французите бързо губят военните кампании от техния заклет враг британците, а след това губят камъка в договор за капитулация. Камъкът е отнесен в Англия.
Розетският камък е изложен в Британския музей в Лондон. Египетските власти дават ясно да се разбере, че искат той да бъде върнат в родината му. Камъкът обаче е най-посещаваният предмет в Британския музей и кураторите не желаят да го предадат.
Египтяните твърдят, че той не само принадлежи на страната им, но и вероятно е бил открит от египтянин. Това се случило, когато френските войници били в Рашид и им било наредено да укрепят форта. Те използвали повторно камъни от рушаща се сграда, а Розетският камък бил сред развалините. В някакъв момент е бил използван като строителен материал.
Малко вероятно е френският офицер, който надзиравал укреплението, да е вършил тежката работа. Камъкът вероятно е бил открит от неназован египетски работник, който привлякъл вниманието на офицера, а той на свой ред след това си приписал заслугата.
Въпреки че името на работника е изгубено в историята, откриването му означава, че са открити 30 века от египетската история.
