Снощи една от тези коли спря и тя излезе. Тя ме покани на обяд, но аз казах не. Тя ме покани да дойда да спя у тях и аз също казах не. Опитах се да й обясня, че те чакам, но тя не ме слуша. Тя извади каишка и каза, че не мога да стоя повече там. Ухапах я няколко пъти и в крайна сметка пикаех върху себе си, докато ръмжах и плаках! Тя не разбра, че ме дели от теб! Тя ме взе против волята ми и потеглихме! Бях толкова тъжна, защото знаех, че ще се притесняваш. Озовахме се в къщата й.
Продължавах да крещя, надявайки се, че ще ме чуеш, но ти никога не дойде Повърнах заради нервите си, чувствам се толкова зле. Продължавах да й казвах, че трябва да се върна, защото щеше да си помислиш, че съм те изоставил, когато видиш, че не съм там! Аз, която те обичам с цялото си сърце и душа не съм спирал да плача откакто се разделихме преди няколко дни. Искам да знаеш, че никога не бих ти причинил това.
Не знам къде си сега или защо спря колата и ме остави там. Със сигурност сте имали нещо много важно за вършене. Можеш ли да ме намериш сега, мамо?
Днес ядох, защото ме болеше коремчето. И аз спах на много меко легло. И случайно и аз си размърдах опашката малко.
Толкова съжалявам, моля те, прости ми. Тя просто е наистина мила с мен. Тя каза, че мога да остана завинаги. Тя ме нарича Мило, но аз вече имам име. Когато ме вземеш, можеш да й го кажеш. Ще видите колко ще бъде изненадана, когато ѝ обясните, че това е било голяма грешка.
Защото мамо, ти се връщаш за мен, нали 😢🐾?
Автор неизвестен 🐾🐾
“Домашните любимци не са за еднократна употреба, когато вече не ги искаме/нуждаем. Те са ангажимент за цял живот. Те са семейство! Благодаря много на всички, които ги осиновяват и спасяват до последния им любящ дъх. Заради теб този свят е по-добро място. “
