《Осъзнах се, четейки постове на иновативни родители във фейсбук – ще съдя държавата》
Едни тестове за ученици превъзбудиха групи иновативни родители с всякакви форми на недоволство – класни стаи на открито, подписки, адвокати… Тестовете нанасяли непоправими психически травми на децата! Учителите се опънаха, защото ги карали да извършват неспецифична дейност.
И тогава спомените ме удариха по главата и дадоха ясен отговор за произхода на тази травма, която едва днес осъзнавам. Когато бях в детската градина и училище, ме проверяваха за какво ли не. Най-вече за въшки. Всяка седмица, понякога по 2 пъти.
Бъркаха ми във всички дупки с разни забучени на метални пръчици памуци. След всяко боледуване и отсъствие от детската и училище – секрет. За изследвания. Или още по социалистическо време са събирани данни за ДНК банката на Бил Гейтс? Въпроси, въпроси, въпроси…
Добре, че дойде пандемията, за да ми дойде акълът в главата. Значи съм получил психическо разстройство за цял живот още в детската градина. Това обяснява някои нелогични мои ходове по-късно в живота.
Следващата мисъл е да заведа дело за това, което тези изверги са извършили с крехкото ми съзнание. Но срещу кого? Другарката от детската не я помня. Двете ми класни Правдева и Платникова не са между живите. Мама и татко също не са на този свят, иначе напоследък е модерно да се посяга и на родителите по този параграф. Едва ли е останал учител в 120-о, който да ми е преподавал по онова време. Този по физкултура – Каваклов, бе особено активен при проверките за въшки. Остава само държавата!
От години се събираме съучениците от първи клас. Първо бяхме аз, Владо, Косьо и Марио. След това намерихме Донка и Юлата. От САЩ ни гостува Мария, а от Канада – Елвира. На последната сбирка дойде и Пламен. Та на следващата ще им предложа колективен иск. Ще намерим адвокат наша възраст, преживял същия психически тормоз, може да ни вземе по-евтино. За Мария и Елвира се колебая, защото живеят навън друг живот – подреден. С ваксини, с тестове и прочее. Марио може би е най-травмираният. На него му бяха окачили табела “Аз съм убиец”,
за да снимат сцена с Георги Русев. Вярно, филмът стана класика, но според модерните схващания Марича трябва да е фатално увреден. И като си спомня къде работи цял живот, тръпки ме побиват.
А колкото до това дали плюенето води до психически травми при децата, ще споделя цитат от безсмъртната Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.
“Белите деца не можели да плюят ли? – възкликна Пипи. – Ти не знаеш какво говориш. Те се учат на това още от първи клас! Плюене на дължина, плюене на височина и плюене със скок. Ех, да можеше да видиш как плюе учителката на Томи и Аника! Тя взе първа награда по плюене със скок. Когато скача и плюе, целият град ликува.”
И сега ме удари отново. Със съучениците ми колко проби сме дали, без да искаме и без да ни карат. Най-нормалното бе да заплюеш врага. Ама сега трябвало да се плюе в кутийка. Така окончателно получих психическото разстройство, за което всички телевизии говорят. Колкото до това дали децата искат да са у дома, или пък с приятелите в училище, дори да плюят всеки ден, питайте тях. Ще останете разочаровани, но иначе кой ще разбере колко сте велики във фейса? Затова е всичко, нали?!
