Отговорът на воплите е убийствен: Брутния вътрешен продукт през периода април – юни е нараснал с цели 9,6% след спад с 1,8% през първите три месеца на настоящата година, когато все още Борисов и ГЕРБ бяха на власт. Това е най-силният икономически растеж от началото на 1998 г.
Гербаджии, как сте?
Постижението в немалка част е плод на усилията на млади хора, които бяха на протестите, а сега ръководят цели области на живота: икономическа, финансова, социална и образователна…
Статуквото е тежко ранено и грачи грозно, зловещо… Което е добра новина.
Съединението не прави силата, трябва да проумеeм това. Не можеш да съединяваш бедни и богати, можещи и неможещи, образовани и неграмотни, кадърни и работливи с идиоти и мързеливи, забравената провинция и столицата, властимащи и управлявани. Какво съединение между искащи радикална промяна и тези, които живеят заради и от корупция, постове, ограбване на държавата, рекет, насилие, прокурорски произвол и прочие гадости?!
Абсурд.
Съединението е исторически акт и трябва да бъде приеман като такъв. Свършили са българите една важна работа преди време без подкрепата на Русия, но под благосклонния поглед на останалите велики сили. Риск, но и късмет. Проектирането към днешния ден е ненужно. Друго е времето, други сме ние самите.
Нужни са ни единение около идеи и съпричастност един към друг в обикновения живот. Да бъдем добри хора, да се уважаваме, но и да си отстояваме гражданските права. Такива, каквито българите са показвали, че могат да бъдат в трудни моменти. И малко хаос за сол и пипер…
Хаос! – вдигат децибелите изпадналите от властта. Музика за нашите уши. Значи, че посоката е вярна.
Смята се, че редът винаги е добър, а хаосът винаги е лош. Това е една от онези заблуди, заради които българите страдат от репресии, корупция и беззаконие през последните години. Видяхме докъде ни докара повтаряната милион пъти мантра за „стабилността в страната“ от Борисов.
Всъщност в основата на всяко творческо търсене, откритие, иновация е хаосът. Новото може да се роди само от пълно разбъркване на картите – от непреднамерено, неочаквано несъответствие с познатото. Разбира се, в условията на абсолютно разрушаване, това „ново“ няма възможност да се утвърди и да бъде полезно – следователно е необходим ред в хаоса. Но без доза хаос, напредък няма да доживеем.
А ако до края на годината, в условията на „страшния хаос“ БВП се повиши с над 10% – ще го преглътнем с удоволствие. Защо не с чаша хубаво вино…
Някои ще ги заболят злъчките. Повод да си налеем още една чаша…
И да поздравим Ницше за мисълта: Който не носи в себе си хаос, никога няма да открие звезда!
