Подобно на Украйна и прибалтийските републики, у нас също бяха издигнати паметници на борците срещу народната власт, представяни като славни герои на рода български. Но какви обаче са тези герои, оплаквани от десните сили като „свидни жертви”?!
В тази връзка си спомням изказването на виден български сатирик, че и загиналите аскери в Руско-турската война са герои, но за Турция, а не за България, защото са воювали за запазване на турското робство.
Аналогична е ситуацията и с Илия Минев, горяните и другите борци срещу народната власт, които на практика и без преувеличение са профашистка съпротива. Особено горяните, които през периода 1945 – 1958 година водят активна борба срещу национализацията и колективизицията в България, вярвайки, че народът ще ги подкрепи и чрез покровителството на САЩ и Великобритания ще успеят да свалят републиканската власт и да възстановят монархията. Но народът не ги подкрепя, защото по напълно разбираеми причини не питае добри чувства към монархията, която у нас се асоциира с престъпленията на фашизма и голямата пропаст между бедни и богати.
Фронтмените на горянското движение са диверсанти, изпращани от различни шпионски централи да вършат поразии в България. В по-голямата си част това са богаташки синове, бивши полицаи, царски офицери и жандармеристи, които след 9 септември 1944 г. са успели да се укрият и да избегнат справедливото възмездие за кървавите си деяния по време на фашизма. Основно тези тъмни субекти се занимават с организиране на саботажи, палежи на жита, палежи на складове и цехове, унищожаване на техника, убийства и други поразии. Разбира се, между тях има и случайни хора с объркани представи за живота, което обаче принципно не променя нещата. Преминавайки нелегално границата, тези диверсанти често откриват стрелба и убиват български граничари.
Такава е била тяхната “борба”.
Но какво щеше да стане, ако тези главорези бяха успели да възродят монархията през 50-те години, за което с придихание пишат разни съвременни автори, основни инициатори на горянските паметници?
Нищо хубаво за българския народ нямаше да се случи!
Три поколения българи щяха да израснат в условия на недоимък и големи социални контрасти. Социалистическото строителство нямаше да се състои. Нямаше да има индустриализация и всички производни на нея процеси като гъстата мрежа от предприятия, електрификацията на всички райони на страната, строежът на пътища, язовири и водопреносни системи, на училища, болници и санаториуми. Царска България нямаше да се заеме с такива грандиозни проекти. И както някога, царят и богатата върхушка щяха да се занимават предимно с организиране на пищни балове и колекциониране на скъпи бижута, а България щеше да запази онзи характерен ориенталски вид отпреди 1944 г.
Горяните са се борили за нашето нещастие и слава богу, че тяхната борба е била неуспешна.
