Финансовото министерство отчете пред Брюксел, че очаква 6.9 млрд. лв. дупка в хазната за тази година.
Новото правителство ще се сблъска с много по-голям дефицит от официално планирания в бюджета. Въпреки уверенията на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, че няма проблем за финансите на страната, приетата от правителството в началото на май конвергентна програма за периода 2021-2023 г. показва сериозно разминаване между очакванията на финансовото министерство и дефицита, при който е разчетен държавния бюджет.
През 2021 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5.6% от брутния вътрешен продукт (БВП), се посочва в конвергентната програма. Това означава дупката в бюджета да бъде 6.9 млрд. лв., вместо планираните 4.9 млрд. (3.9% от БВП).
Както стана известно през първото тримесечие на годината правителството направи рекордни разходи, заради които за първи път от много години хазната излезе на дефицит още в края на март. Съществена част от нарасналите с 25% разходи през януари-март в сравнение с миналата година, не се дължат на мерките за овладяване на ковид-кризата, а на чисто предизборни харчове, заложени още през 2020 г. – увеличение на заплатите в бюджетната сфера, бонусите от 50 лв. за всички пенсионери, по-големи социални плащания. Отделно правителството още в началото на годината наля стотици милиони в общините за ремонти на местната инфраструктура.
Новото правителство ще бъде изправено пред проблема как да запълни по-голямата дупка в хазната. Според закона за държавния бюджет максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет в рамките на 2021 г., е 4.5 млрд. лв. Сумата е недостатъчна да покрие недостига от близо 7 млрд. лв., още повече че държавата вече пласира дълг от 800 млн. лв. с емисия на ДЦК. Служебен кабинет няма правомощия да тегли заеми и ако през следващите два месеца хазната отново излезе на червено, ще трябва да запълва недостига с пари от изтънелия фискален резерв.
От Министерството на финансите разясниха, че разминаването в очакванията за дефицита през тази година се дължи на различните методики, по които се представя той – в закона за държавния бюджет недостигът е изчислен по националната методология, докато този в Конвергентната програма е по европейската методология.
„Реално заложеният в бюджета за 2021 г. дефицит от 4,9 млрд. лв. (3,9% от БВП) е 5% или 6,2 млрд. лв. по европейската методология“, посочва финансовото министерство. Завишението идвало от това, че за Брюксел бюжетните дефицити на страните членки се определят на базата на поетите през годината задължения за разходи (т.е. на начислена основа), а не на база на платените разходи (на касова основа).
„Въпреки разликата в методологиите това не променя основните параметри и не разсейва съмненията в качеството на управление на държавните пари“, уверяват от МФ. Но дори и след обяснението, че 3.9% всъщност е 5% дефицит по правилата на ЕС, очакваният реален недостиг в хазната за тази година остава с около 700 млн. лв. по-висок.
Всъщност финансовото министерство упорито продължава години наред да използва два различни начина на отчитане на бюджетния дефицит – един за пред Брюксел и друг, със значително по-благоприятни стойности, пред обществеността у нас. Така например правителството на Бойко Борисов се хвалеше, че въпреки коронакризата е успяло да удържи дефицита за 2020 г. да не надвиши 3% (3.531 млрд. на касова основа, което е точно 3% от БВП). Пред Брюксел обаче сме докладвали, че на начислена основа той всъщност е 4.056 млрд. лв. или 3.4% от БВП.
Конвергентната програма e стратегически документ за реформите в страната, който се представя ежегодно от Министерството на финансите за оценка на Европейската комисия. Програмата е един от документите, въз основа на които ще бъде оценявана готовността на България за членство в еврозоната. Един от критериите за присъединяване към единната европейска валута е поддържане на нисък бюджетен дефицит под 3% от БВП.
