Чаровната д-р Неделя Щонова, позната на зрителите от „Духът на здравето“ по Би Ти Ви, разтърси мрежата с поста си. Той бе споделен от хиляди хора само за броени дни и часове.
Ето какво сподели невроложката:
Неделя Щонова е уморена от лъжите на хората
„Хората лъжат. Казвам го без патос и без драма. Измислят си светове, емоции и чувства. Придават си важност с помощта на думите. Носят маски, станаха фалшиви.
Наскоро, след тежка раздяла, една приятелка ми каза: – Мисля, че ме е лъгал през цялото време.
Това не ме изненада, напротив. Част от нещата е. Реагирах спокойно. Не се ядосах, не се изумих. Щях да съм изненада, ако е бил искрен. Това днес го няма.
И така е не само във връзките между мъж и жена, а във всичко. Хората са ловки в това да ти завъртят главата. Искреността е друго нещо. Тя е за червената книга. Хванала е прах.
Хората не я практикуват, защото с нея предприемат твърде голям риск. Така има вероятност да чуеш неща, които може да не ти харесат. Така няма да имат власт над теб, защото ще са прекалено съблечени.
Голотата е неудобна. Плашеща. Скъпите дрехи и лъжата си приличат. И двете служат за заблуда до време. Запълват, придават важност, но до време. След това овехтяват. Износват се. Остава пусто.
Само човек, който е сигурен в себе си, може да си позволи да бъде искрен. И undone… Когато се научим да се срещаме и разделяме красиво… и с хората по пътя си, и с живота, и с материалните неща… когато приемем спокойно и честно дори… трудните диагнози… дори неизбежното… ще сме малко по-близо до душата си.
Когато сме близо до душата си, винаги сме по-спокойни. Винаги… По-искрени. Всичко започва от искрената ни връзка със самите себе си. Когато това отсъства, губим ориентир, емоционалният ни компас откача.
В човешките отношения има твърде много поза, желание за притежание и твърде малко искреност. Твърде много удобна дистанция и твърде малко смелост да изричаме истината. Твърде много излишна любезност.
Искреността е леко плашеща, защото е истинска. А истинските неща днес… съвсем не са чак толкова много. Самоинквизираме се с лицемерие. Опиянени сме да съдим, отмъщаваме, притежаваме.
Трудно прощаваме. А това разболява. Страхуваме се от промените. Канонизираме навици, представи, поведения. Искреността е твърде красива, за да се опише с думи. Леко плашеща, но… наистина, неземно красива!“, категорична е Неделя Щонова.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
