Може ли държавата да подпомогне родните производители на плодове и зеленчуци, за да не ядем повече вносните некачествени и невкусни? Защо големите търговски вериги, ползващи редица облекчения у нас, не продоват с предимство български продукти? От какво зависи качествената храна, която е в основата на човешкото здраве? Разговарям по темата „Ти си това, което ядеш” с бившия министър на земеделието /2009 –2013/, д-р Мирослав Найденов.
Основният проблем идва от изкривената и неравностойна по отношение на всички сектори обща европейска селскостопанска политика. Това е така още от първия програмен период 2007-2013 година и когато аз бях министър ние влязохме при вече съществуващите правила Те по онова време дадоха изключително конкурентни права на зърнопроизводството пред всички останали сектори. Най-онеправдани се оказаха животновъдството и производството на зеленчуци и плодове. Смятахме, че в следващите програмни периоди ще има промяна. Лично аз на съветите на министрите, когато съм участвал, съм поставял този въпрос, имал съм подкрепа от други страни и най-вече от Румъния. Но за съжаление старите страни-членки продължиха и в следващите програмни периоди да дават конкурентно предимство в полза на големите зърнопроизводители. Това е сектор, който е експортно ориентиран. Ние произвеждаме около 5 млн.тона зърнени култури, а използваме близо 1,5 млн.тона, останалото изнасяме. Докато за плодове и зеленчуци разчитаме предимно на внос. И е истина, че имат вкус на пластмаса.
Този проблем засега има едно единствено решение, което докато бях министър прилагахме, но после го спряха. Става въпрос за т.нар. национални доплащания, чрез които могат донякъде да се компенсират тези изкривявания на пазара.
За съжаление обаче по-късно тези сектори отново бяха загърбени и по тази причина продължаваме все повече да зависим от внос на плодове и зеленчуци, които, както вече споменах, са некачествени и безвкусни.
С интерес прочетох доста амбициозната програма на спечелилите изборите от ИТН за земеделието. Смятам, че номинираният за министър Пламен Абровски е наясно с проблемите в сектора и се надявам да има план как да компенсира нашите производителите. Още повече, че сме в началото на програмния период, а вече се дава възможност на страните-членки да пренасочват средства от един сектор в друг. Така че при едно умело национално управление, дефектите могат да се изгладят. Важно е и националното подпомагане, което понякога не е свързано само с пари.
Досега са правени разни опити за подкрепа от страна на държавата за договаряне с големите търговски вериги за продажбата на родна продукция. Примерно предишният кабинет бе уговорил 40% от стоките в тези вериги да са за наши продукти. Но това се оказа неработещо. Ние нямаме толкова голямо производство, за да постигнем тези проценти.
Налага се да започнем да произвеждаме повече, а после да искаме да продаваме.
Трябва да сме много внимателни, защото, ако ЕК ни заподозре в протекционизъм и нарушаване на основния принцип на движение на стоки и хора в ЕС, ще ни санкционират.
Затова е важно да се внимава и действа с разум и стратегия. Може да се направят много други неща, за да бъдат подпомагани родните производители. Но ето, че не се направиха дори заради коронакризата. Примерно мярката 60 на 40 не беше предвидена за земеделието. Сезонните работници трябва да бъдат компенсирани, могат да се направят и данъчни облекчения и други социални преференции и т.н. Държавата е мощен инструмент и ако реши да подпомогне един сектор, в случая земеделието, ще го направи. За 14 години членство в ЕС, земеделието трябваше вече да е доста по-добре развито. С изключение на зърнопроизводството, у нас всички други селскостопански сектори са под европейското ниво.
Моята болна тема е некачествената храна, която ядем. Хубавите храни са въпрос на покупателна способност, не е проблем да се произведат, както и да се внесат. Въпросът обаче е дали хората ще могат да купуват. Ето защо най-важно е доходите на българите да доближат поне до средноевропейските, а после всичко ще си дойде на мястото.
