Изчаках два часа и нещо, за да видя реакциите ви на дописката
„Слави – пред златен шанс“.
Озадачен съм.
Явно страстите вече владеят мнозина – и им пречат спокойно да прочетат един достатъчно ясен текст.
Оставям настрани очевидните нелепости, преиначавания или грубости.
Но някои въпроси, които текстът предлага, са прекалено лесни.
Например, ако Слави не направи кабинет – кой ще спечели следващите избори?
Кой ще спечели изобщо? Вие ли?
Хайде, залагайте.
Какво лошо има в преброяването на користните гласове в Парламента?
Може да ненавиждате Слави и когото си щете – но не е ли
по-важно да се видят негласните/скритите коалиции, които
се водят единствено от собствения си интерес – до там, че дори не ви забелязват?
Не ги ли видяхте, какви ги дъвкаха в предишния Парламент – та даже една семпла поправка към пенсионните закони не поискаха да приемат?
Харесва ли ви партийки с незначителен процент от общата електорална маса да са отворили най-алчно уста?
Изобщо не ме интересува политическата съдба на Слави – но като нов/неочакван играч извън Вкисналото Статукво би могъл да предложи някои „авантюристични“ решения. Ако не го направи, довиждане.
Толкова ли сме озверели вече, че изключваме възможността някой политик да гледа на Народа като на „партньор“?
Ако никого не виждате в тази роля – само подсказана от мен – тогава направо да си признаем, че сме свършени.
Едно нещо истински ме вбесява – иронизирането на интереса ми към Народната Съдба, което някои си позволяват.
Да повторя: Играта не е всички срещу ББ и ДПС или всеки срещу всеки –
играта може/трябва да е Всички за Народа – толкова ли е трудно това за проумяване?
Ако останем подвластни единствено на страстите си, това ще е признание за окончателната победа на Политическата Секта.
А тя винаги е искала да бъдем лековерни…
***
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***
