Кой им наби в главите на болшевиките от Гърб, че президента е обединител … пак, някой “умен” милиционер?
Живял съм и в предишно време. Не мога да си спомня някога от ЦК (Централния комитет на една българска партия тогава) да са наричали хората “тълпа”! Не мога да приема и г-жа ЦК (Цвета Караянчева) да ме включва в “тълпата”!
Валентин Цветанов
Гледах тазсутрешното интервю с г-жа Цвета Караянчева, председателя на Народното ни събрание, проведено в студиото на БНТ. Не мога да се съглася с редица от изказаните нейни думи! Този път г-жа Караянчева не събра на едно Пекин и Виетнам, но употреби пък израза „тържествена скръб”! Това ли прави народът ни всяка година на 19 февруари – „тържествено ли скърби”?! Мисля, че не! Народът помни, скърби и възпоминава своя Апостол на свободата Дякона Левски! Но, народът тържества по този повод не прави!
Г-жа председателят на Народното ни събрание няколко пъти спомена, че президентът трябвало да бъде обединител на нацията! Не мога да се съглася и с тези нейни думи! Думата „обединител” не съществува в Конституцията ни! Президентът олицетворява единството на нацията. Няма как да се иска само от един да бъде обединител, когато други допринасят за разделението сред обществото! В самата Конституция, в текста на чл. 92, ал. 1 е записано: „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията…”.
Не мога да се съглася и с още от изказаните думи на г-жа Караянчева! Тя изговори и следното: „Аз не искам той да бъде само президент на БСП, а искам той да бъде президент на българите и на мен дори”! Според мен, какво иска тя, какво искам аз или какво искат други – си е искане, желание на всеки един от нас! Искаме или не искаме конкретната личност за президент – преди малко посочих, че в Конституцията е записано: „Президентът е държавен глава”! Така, че искаме или не искаме – той е президентът на българите, моят, на българите днес, в т.ч. и на г-жа Караянчева!
И още нещо отпреди интервюто. Във Facebook-публикацията си след възпоменателната церемония, по адрес на хората там г-жа Караянчева беше употребила изразът „тълпа”!
Г-н Тома Биков пък от парламентарната трибуна употреби изрази, като „криминали” и „маргинали”! Визирайки други думи на г-жа Караянчева, няма да анализирам дали те с г-н Биков „говорят едно и също”.
Аз също бях на шествието и по-късно край паметника на Апостола! И не съм бил “доведен”! И не съм от “тълпата”! И нито съм „криминал”, нито „маргинал”!
Живял съм и в предишно време. Не мога да си спомня някога от ЦК (Централния комитет на една българска партия тогава) да са наричали хората “тълпа”! Не мога да приема и г-жа ЦК (Цвета Караянчева) да ме включва в “тълпата”!
Гледах тазсутрешното интервю с г-жа Цвета Караянчева, председателя на Народното ни събрание, проведено в студиото на БНТ. Не мога да се съглася с редица от изказаните нейни думи! Този път г-жа Караянчева не събра на едно Пекин и Виетнам, но употреби пък израза „тържествена скръб”! Това ли прави народът ни всяка година на 19 февруари – „тържествено ли скърби”?! Мисля, че не! Народът помни, скърби и възпоминава своя Апостол на свободата Дякона Левски! Но, народът тържества по този повод не прави!
Г-жа председателят на Народното ни събрание няколко пъти спомена, че президентът трябвало да бъде обединител на нацията! Не мога да се съглася и с тези нейни думи! Думата „обединител” не съществува в Конституцията ни! Президентът олицетворява единството на нацията. Няма как да се иска само от един да бъде обединител, когато други допринасят за разделението сред обществото! В самата Конституция, в текста на чл. 92, ал. 1 е записано: „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията…”.
Не мога да се съглася и с още от изказаните думи на г-жа Караянчева! Тя изговори и следното: „Аз не искам той да бъде само президент на БСП, а искам той да бъде президент на българите и на мен дори”! Според мен, какво иска тя, какво искам аз или какво искат други – си е искане, желание на всеки един от нас! Искаме или не искаме конкретната личност за президент – преди малко посочих, че в Конституцията е записано: „Президентът е държавен глава”! Така, че искаме или не искаме – той е президентът на българите, моят, на българите днес, в т.ч. и на г-жа Караянчева!
И още нещо отпреди интервюто. Във Facebook-публикацията си след възпоменателната церемония, по адрес на хората там г-жа Караянчева беше употребила изразът „тълпа”!
Г-н Тома Биков пък от парламентарната трибуна употреби изрази, като „криминали” и „маргинали”! Визирайки други думи на г-жа Караянчева, няма да анализирам дали те с г-н Биков „говорят едно и също”.
Аз също бях на шествието и по-късно край паметника на Апостола! И не съм бил “доведен”! И не съм от “тълпата”! И нито съм „криминал”, нито „маргинал”!
Живял съм и в предишно време. Не мога да си спомня някога от ЦК (Централния комитет на една българска партия тогава) да са наричали хората “тълпа”! Не мога да приема и г-жа ЦК (Цвета Караянчева) да ме включва в “тълпата”!
