Китай извади „ядрения арсенал“ срещу САЩ

Китай е най-големият чуждестранен държател на американски държавен дълг

Китай вече проведе малък тест на “ядрената опция” в търговската си война със САЩ. През април азиатската нация е продала щатски държавни съкровищни бонове на стойност 20 млрд. долара. Според анализатори това предвещава пълно “разтоварване” от американски държавни облигации, което би могло да доведе до хаос на световните пазари.

Китай е най-големият чуждестранен държател на американски държавен дълг, с над 1,2 трилиона долара в държавни съкровищни бонове, или около 7% от целия пазар.

Последната продажба представлява най-голямото предлагане на американски дълг от страна на Китай за повече от две години, според Financial Times.

И докато втората по големина икономика в света от време на време продава американските съкровища, за да попълни резервите си или да подкрепи валутата си, юанът не изглежда да е причината за последния дъмпинг.

Идеята за масова продажба от известно набира скорост. “Много китайски учени обсъждат възможността за дъмпинг на американските държавни ценни книжа и как да го направят специално,” написа наскоро Ху Сиджин, главен редактор на държавно ориентирания китайски таблоид Global Times.

Продажба на голям обем американски книжа от Китай ще отслаби щатския долар и ще повиши американските разходи по дълга, което ще доведе до значителни смущения в щатската икономика. Неотдавна UBS прогнозира, че продажбата ще повиши доходността на 10-годишните американски съкровищни бонове с 30 до 40 базисни пункта, като ще достигне до 2.754% въз основа на текущата доходност.

Все пак обаче, според анализаторите е малко вероятно Китай да дръпне спусъка. Малко други други пазари биха могли да поемат огромното количество резерви на Китай и да предложат привлекателна възвращаемост като на американските облигации.

Като основен играч в световната търговия, Китай също се нуждае от доларови резерви за своите международни сделки. Продажбата на американските съкровищни бонове също може да укрепи юана, като направи китайския износ по-скъп и по-труден и постави валутата извън контрол.