Искам да живея в Лондон и да пиша във фейсбук колко скапана демокрация тече по жълтите павета.
Не е зле и да съм в Чикаго и да пълня фейсбука с елегантни статуси и видеосатири срещу Борисов и Цацаратурата.
Статусите ми ще се явяват „мръсното на черното“, така да се каже.
То пък е бялото всъщност, защото така пише Яна Букова, която харесвам.
Върхът ще бъде да живея в Холандия и да развихрям яростен антикомунизъм.
Във фейсбука ще пиша така срещу комунягите, че ще събера 5 хиляди приятели.
Всички на моя акъл.
Ако някой е тръгнал да забравя какви ги вършеше диктатора Живков, ще му припомням със страшни примери – концентрационни лагери, Народен съд, Държавна сигурност!
Ужас, та ужас!
Номерът е да забиваш гвоздея в плътта на глупавите ти съученици, които без грам фантазия останаха в „родината“.
Какво тук значи родина!
Като попитали кой е по-прецакан – Румъния или България, в хор му отвърнали “България, България, напълно, тотално, утрепана страна!“
Писателят Илия Троянов днес го каза по БНТ още по-красиво.
Каза направо, че си пада по еластичната идентичност и космополитния живот, а не да се блъска в някакво гето, дето случайността го била родила.
Съвършено правилно го каза. Аз съм идиотка, че не съм еластична.
И хората около мен и те висят като паяци в затвора на родното и го обитават тъпо, скучно, без протести.
А наоколо олигарси, мафия, така се изрази Илия Троянов пред преливащия от усмивки Георги Любенов.
И даде шокиращи примери какво му разправяли шофьорите на такситата, когато пътувал към „Перото“.
Илия, или емигрантката от Холандия, или най-готината от Лондон, правят тъничко продуктово позициониране на Запада, пардон за израза.
Засядат на гърлото недостижимите западни стандарти, като едно време.
Тука какво е! – туземци, простотия, кал, съсипано село, цигани и крадливи политици.
Искам, ама не мога.
От липса на фантазия, от кофти характер, от страхливост пред непознатата страна.
Не стига, че ходя по мръсните улици и пътища и пазарувам ГМО храна, ами „им“ плащам данъците.
Единият фейсбук ми остана.
Аз ще си пиша от София, а те – от Париж, Лондон или Ню Йорк.
Изборът ми е диагноза.
Неприятна диагноза.
АВТОР: Юлиана Методиева
