Борисов даде пресконференция. Т.е. направи изявление.
10% от времето отдели на задържането на заподозрян, който с голяма вероятност е извършителят. И 90% от времето отдели да се кара, че някакви хора очерняли държавата, като му оказвали натиск.
За да съм мил и конструктивен, ето някои неща, които Борисов можеше да направи, вместо да се кара на пресконференцията си:
1. Да има малко приличие пред смъртта на една жена. Даже и да мисли, че други са нямали.
2. Да не злорадства по такъв повод. Нечовешко е. Като историята с кучето и пържолката.
3. Да си даде сметка колко други престъпления са неразкрити.
4. Да се научи, че разкриване на престъпления не е геройство, с което да се хвали, а част от служебната характеристика на всяко едно правителство.
5. Да се замисли защо нивото на доверие в институциите е толкова ниско.
6. Да се замисли защо даже международните му приятели искрено се притесниха.
7. Да си даде сметка, че България е на 111-о място по медийна свобода.
8. Да направи поне една реформа в някой социален сектор, особено в полиция, места за задържане, съдилища и т.н.
9. Да се извини за провала на комуникацията около Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
10. Да докладва има ли поне една приета промяна в законов или подзаконов акт, която да подпомага намаляването на насилието над жени.
11. Да поиска функционален анализ от министъра на правосъдието защо престъпници с много осъдителни присъди се разхождат по улиците и защо не е въведен кумулативен фактор.
12. Да види колко изнасилвачи имат само условни присъди и да поиска анализ защо е така.
13. Да премахне лудостта за „маловажното престъпление“, която възпитава цели поколения престъпници.
14. Да даде анализ колко са арестувани и наказани за сексуални контакти с малолетни и дали е прекъсната „изконната традиция“ да се продават за булки деца на по 12-13 години.
15. Да даде отчет за подготовката на полицаите, защо работят в ужасни битови условия, защо все повече хора отказват да съобщават официално за престъпления, защо има много случаи на отказ да се работи по престъпления, особено свързани с насилие над жени.
16. Да разбере, че уплашените хора имат право на реакции. Работа на управляващите е с действия да успокояват тези реакции. А не да се карат.
17. Да излезе и по същия начин да даде отчет всички други случаи със загинали хора, когато остават почернени семейства, но няма наказани виновни.
18. Да разбере, че обществено доверие не се постига с каране от трибуната на Министерски съвет. А с непрекъснати систематични действия на всички институции.
19. Да проумее, че едно разкрито престъпление е добре, но не е повод за гордост. Защото всеки от нас може да извади по десет случая на неразкрити или неглижирани престъпления.
20. Да разбере, че не трябва да надзирава всяко престъпление. А да осигури независими работещи институции, които сами да правят това.
21. Да спре да олицетворява България със себе си или с някои администратори. Позиция срещу мудна работа на един държавен орган или ръководството му не е позиция срещу страната.
И основното. Да разбере, че е слуга на народа. И е там, за да служи на хората и да брани техния живот, достойнство, собственост, права и всичко останало. С цената на непрекъснат натиск и контрол. Не помня някой да го е карал насила да става премиер. Да се оправя сега. А ако не му харесва, спокойно може да си тръгне. Пак. Но не и да се кара, че някой го ръчка да си върши работата. Априлският пленум отмина.
Поздравления на полицията за добре свършената работа. Иска ми се всеки път да е така, не само когато има международен натиск.
Съболезнования на близките на Виктория.
И да, държавата не е той. Държавата трябва да е общата ни съвкупност от индивиди, административни органи и спазване на закона и процедурите.
Б. ред. – Любомир Аламанов е един от най-известните пиар специалисти в България. Статията препечатваме от фейсбук профила му с негово разрешение.
