Въздухът, за съжаление, не можеш да го пипнеш с ръка. Не можеш да видиш на момента дали остава мръсно по дланта ти. Това го разбираш след години с разни други части на тялото си. И последиците не са толкова леки, като от изцапана ръка.
Затова колко е чист въздухът у нас, и по-конкретно в София, е вечната спорна тема между Столичната община, политическите партии, неправителствените организации и обществото. Какво вдишваме и издишваме отново се превърна в ябълка на раздора тези дни, особено след публикуването на доклад по темата на Европейската сметна палата. А там заключенията за столичната атмосфера хич не са благоприятни.
Не така обаче ги тълкува столичният кмет Йорданка Фандъкова. Според нея не само констатации, критикуващи дейността й, са извадени от контекста, но София може да се похвали с повече чистота от много цитирани европейски градове. Нормално е да е притеснена и да се възмущава. Все пак – най-добрата защита е нападението. А оправдания винаги има, особено когато критиките не се приемат, а се сравняват с манипулации или лъжи.
Когато европейски доклади и институции говорят, е по-добре Фандъкова да замълчи. Защото за българите чуждата, задграничната позиция е станала далеч по-достоверна от българската. И кметицата няма да получи подкрепата им, колкото и да ги убеждава в правотата си. Когато сложи измервателна техника, която да следи за качеството на средата из цяла София, когато от ромските квартали спрат да се носят кълба от вредни пушеци, когато през януари мътна мъгла не падне между блоковете, тогава кметството ще получи доверието на столичани. Действията, а не стратегиите от 100 точки, ще доведат до резултати. И няма да се налага да слушаме смехотворни твърдения кое ни е по-така от Брюксел и Милано.
