Това е краят. ЕС забрани със строги мерки.
Лунатици в Европа предприемат “решителна стъпка” в борбата с пластмасовото замърсяване (макар, че в останала част от света 90% не забраняват пластмасата). От 12 август 2026 г. във всички държави членки, включително и България, влиза в сила новият Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR). За разлика от директивите, този регламент е директно приложим и задължителен за всички страни, без нужда от допълнително национално законодателство.
“Тревожната статистика”: 186 кг боклук на човек
Статистическите данни са категорични – всеки гражданин на ЕС генерира средно по 186 кг отпадъци от опаковки годишно. Прогнозите сочат, че без намеса потреблението ще нарасне с още 19% до 2030 г., а при пластмасовите материали скокът ще бъде цели 46%. В България ситуацията също е сериозна – всеки от нас изхвърля над 70 кг опаковки годишно, а нивата на рециклиране остават под средните за Съюза.
Какво се променя в ежедневието ни?
„Основната цел е да се намали отпадъкът на глава от населението“, обяснява пред БНР експертът Анита Асенова. До 2030 г. предстои поетапна забрана на редица познати ни продукти:
Тънките найлонови торбички: Изчезват тънките пликове за плодове и зеленчуци в супермаркетите.
Групиращо фолио: Забранява се пластмасовото фолио, използвано за стекове с напитки.
Мини опаковки: Хотелската козметика в малки опаковки ще остане в миналото.
Борба с „въздуха“ в кутиите
Новите правила слагат край на практиката да купуваме „кутия с въздух“. Регламентът предвижда опаковките да съдържат максимум 50% празно пространство. Забраняват се подвеждащи конструкции като двойни дъна, стени и излишни слоеве, които целят да направят продукта да изглежда по-голям. Това ще засегне сериозно онлайн търговията, където често малки предмети се доставят в огромни кашони с ненужни пълнежи.
Пътят към 2050 г.
Мерките са част от по-голямата стратегия за климатична неутралност до 2050 г. Всяка опаковка на пазара ще трябва да бъде напълно рециклируема, с по-малко вложени материали и ясна маркировка за потребителите. Този преход към кръгова икономика изисква пълна реорганизация не само от страна на производителите, но и на сектори като туризма, логистиката и фармацевтиката.
