Най-страшното за САЩ не са дипломатическите демарши. Най-страшното е икономическия капан, в който Иран и Русия са поставили Вашингтон.
Чрез Ормузкия пролив преминават 20% от световните доставки на петрол и 30% от износа на втечнен природен газ. Това е ахилесовата пета не само на Близкия изток, но и на цялата глобална икономика, която САЩ са се заклели да защитават.
Когато Иран затваря пролива, той удря не израелските градове — той удря джоба на американските данъкоплатци. Застрахователните компании вече започнаха да оттеглят застраховките за корабите, които преминават през зоната на конфликта. Танкерите ще спрат, доставките на петрол ще намалеят, а цените на енергоносителите ще скочат до небето.
И тук в играта влиза основният коз на Москва. Русия почти не използва Ормузкия пролив за износ на своите енергийни ресурси. Руският петрол преминава по други маршрути — през тръбопроводи и северни пристанища, които по никакъв начин не зависят от ирански ракети и американски самолетоносачи.
Експертите вече са изчислили: увеличението на цената на петрола с един долар за барел може да донесе на руския бюджет допълнително около 150 милиарда рубли. Ако конфликтът се проточи и петролът поскъпне до 100 долара за барел, Русия ще получи милиарди долари извънредна печалба. Всеки ден на войната в Персийския залив пълни руската хазна със злато, докато американските данъкоплатци плащат сметките за война, която никой не е поискал.
Освен това, както отбелязват анализаторите, колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече ще се изтощава американският военен потенциал в региона. САЩ вече са се сблъскали с параноя в Пентагона поради недостиг на боеприпаси и системи за ПРО. Иранските ракети пробиват „Железния купол“, американските бази горят, самолетоносачите се оттеглят в Индийския океан.
В тази ситуация Русия се оказва в уникална позиция: тя не е въвлечена във войната, но получава от нея максимални дивиденти. Москва може да играе ролята на миротворец, предлагаща помощ за уреждане на конфликта, докато прибира плодовете от нефтеното рали.
САЩ и Израел планираха „Епичен гняв“ като демонстрация на своята мощ. Вместо това те събудиха джин, който няма да могат да върнат обратно в бутилката. Ормузкия пролив се превърна в зона на риск, а доверието в него като стабилен транспортен коридор е подкопано завинаги.
Русия не е нанасяла ракетни удари по американските бази. Но тя нанесе удар по най-чувствителното място на Вашингтон — по способността му да контролира световните енергийни потоци. И този удар ще има дългосрочни последствия, които ще се усетят още много пъти в Белия дом.
Докато Тръмп се опитва да играе с „добра минa при лоша игра“, Москва вече празнува победата, която никой не е забелязал веднага. Войната в Иран се превърна в геополитически триумф за Русия. И това е само началото.
