Западната цивилизация навлиза в опасен период на „петрификация“ — състояние на привидна динамика, но реална стагнация, породена от вътрешна неспособност да допуска алтернативи и иновации.
До този извод стига португалският социолог Боавентура де Соуса Сантос в анализ за Z Network, където предупреждава, че доминиращите елити все по-рано неутрализират политически проекти, възприемани като заплаха. Според него именно тази вътрешна „варваризация“, а не външен враг, подкопава жизнеността на съвременния Запад.
Възраждането на цивилизационния дебат
В анализа си за Z Network Сантос проследява как понятието „цивилизация“ периодично се завръща в научния и политическия дебат. Той припомня класическите автори Освалд Шпенглер, Арнолд Тойнби и Питирим Сорокин, а по-късно — постколониалните изследвания и теорията на Самюъл Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите“.
AI генерирано изображение: срив на неолибералната глобализация и връщане към суверенитетПо думите му, въпреки различията между тези подходи, те споделят една обща предпоставка — че историята се движи от конкуренцията и съперничеството между цивилизациите, като Западът неизменно остава в центъра на анализа.
Сантос отбелязва, че допреди няколко години фокусът се е измествал към отношенията между цивилизацията и природата, особено на фона на опасенията от екологичен колапс. Според него обаче геополитическите конфликти от последното десетилетие — включително напрежението между САЩ и Китай — отново връщат на преден план логиката на цивилизационното съперничество.
„Петрификацията“: диагнозата на Боавентура де Соуса Сантос
Централното понятие в текста на Боавентура де Соуса Сантос е „петрификация“ — термин, вдъхновен от Арнолд Тойнби. Авторът го използва, за да опише продължителен период на упадък, при който една цивилизация губи творческата и духовната си енергия и се втвърдява в йерархични форми.
Според него това състояние може временно да отложи разпада, но не и да го предотврати. Макар съвременният свят да изглежда динамичен, Сантос твърди, че Западът всъщност преживява форма на дълбока стагнация.
В подкрепа на тезата си той цитира античния драматург Менандър: „нещата се разлагат поради злини, присъщи на самите тях“. С този образ авторът подчертава, че упадъкът произтича отвътре, а не от външен враг.
Куба: революционният модел под постоянен натиск
AI генерирано изображение: Доналд Тръмп на военен кораб, с бинокъл в ръце, насочен към кубинското крайбрежие, символизиращ засиления американски натиск над Куба след събитията във Венецуела.По отношение на Куба авторът отбелязва, че след революцията от 1959 г. страната се опитва да изгради алтернативен социално-политически модел, но още от 1962 г. е подложена на тежки американски санкции.
В анализа се припомнят:
неуспешната инвазия в Залива на прасетата (1961);
законите Torricelli (1992) и Helms-Burton (1996);
многобройните опити за покушение срещу Фидел Кастро.
Според Сантос тези действия са попречили да се оцени реалният потенциал на кубинския проект.
Чили: социализмът на Алиенде и външният натиск
Друг ключов пример е управлението на Салвадор Алиенде (1970–1973), дошъл на власт чрез избори. Боавентура де Соуса Сантос подчертава, че въпреки демократичния характер на процеса, САЩ са предприели икономически и политически действия срещу Чили, включително бойкоти и подкрепа за стачки, които парализират страната.
Авторът припомня и известното изказване на Хенри Кисинджър, че Вашингтон ще „накара чилийската икономика да крещи“.
Иран: революция под санкционна преса
AI генерирано изображение: нощен протест в ирански град с демонстранти и полиция, на заден план – символичен силует на Капитолия и мрежови линии, подсказващи външно политическо и информационно влияние.В текста за Z Network Сантос разглежда и Иран след революцията от 1979 г., отбелязвайки, че страната е била обект на санкции, които според него са ограничили вътрешното развитие на политическия модел.
Авторът твърди още, че част от протестите през годините са били използвани или повлияни от външни разузнавателни служби — теза, представена като негова интерпретация на събитията.
Венецуела: експериментът на Уго Чавес
AI генерирано изображение: Черно-бял портрет на Уго Чавес – сериозен, държавнически образ на покойния венецуелски лидер, внушаващ историческа дистанция и политическо наследство.Боавентура де Соуса Сантос определя управлението на Уго Чавес като една от най-значимите политически иновации в Латинска Америка в края на XX и началото на XXI век. Той посочва социалните програми („misiones“) и опитите за регионална интеграция като ключови елементи.
Според него последвалите санкции и външен натиск са изкривили вътрешната динамика на страната и са допринесли за масовата емиграция на венецуелци.
Газа след изборите от 2006 г.
Като последен пример анализът посочва победата на Хамас на палестинските избори през 2006 г., които международни наблюдатели определят като свободни и честни. Сантос твърди, че впоследствие Западът е действал, за да възпрепятства управлението на движението, а Ивицата Газа е била поставена под строг контрол.
Общият модел: блокирани алтернативи
Според Боавентура де Соуса Сантос всички разгледани случаи имат общ знаменател: опити за алтернативни политико-икономически модели, които — по неговата оценка — са били блокирани чрез външна намеса още в ранна фаза.
Той подчертава, че не е необходимо човек да подкрепя съответните режими, за да признае, че развитието им е било силно повлияно отвън.
След края на СССР: ускорена стагнация на Запада
В заключение Сантос твърди, че след разпадането на Съветския съюз процесът на „петрификация“ на Запада се е ускорил. По негово мнение самото съществуване на СССР в продължение на десетилетия е действало като фактор за жизнеността на западната цивилизация.
Ако тази тенденция продължи, предупреждава авторът в Z Network, тя може да доведе до дълбока цивилизационна криза — като дори поставя въпроса дали бъдещ разпад би могъл да бъде съпътстван от глобален конфликт.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
