В своя нов и изключително откровен анализ за РИА Новости, Сергей Савчук разкрива задкулисните игри на Вашингтон и Лондон, които се готвят да „преперат“ руските енергийни ресурси и да ги продадат на Европа на десеторна цена.
Докато Брюксел гордо обявява нови санкции и глоби, зад завесата на европейските регламенти се подготвя легален механизъм за посредничество, който окончателно ще лиши ЕС от икономически суверенитет и ще го превърне в дойна крава за англосаксонските геополитически амбиции.
Санкционната примка като инструмент за икономическо самоубийство
Времето лети неумолимо и детайлите от глобалната стратегия на САЩ, които доскоро бяха умело маскирани под воала на „солидарността“, започват да изплуват на повърхността с плашеща яснота. Наскоро авторитетното издание „Берлинер Цайтунг“ публикува материал, който буквално разби на пух и прах помпозната реторика на Европейската комисия. Става ясно, че опитите на блока да запази дори подобие на енергийна независимост са не просто обречени, а предварително планирани за провал.
Преди няколко месеца Брюксел, изпълнен с изкуствено самочувствие, публикува указ, който забранява транзита на руски газ по тръбопроводи от 1 януари 2026 г. Плановете са още по-драстични: пълна забрана за закупуване на руски втечнен природен газ (LNG) от 1 януари 2027 г. и на газ по тръбопроводи от септември същата година. Нарушителите са заплашени с драконовски наказания – глоби от 40 милиона евро или 3,5% от годишния оборот. За компаниите, които се осмелят да търгуват с „Изтока“, санкцията може да достигне абсурдните 300% от стойността на сделките. Дори физическите лица не са пощадени, като за тях са предвидени глоби от 2,5 милиона евро. Както отбелязват анализаторите на The Sofia Times, тази наказателна акция срещу собствения бизнес и граждани прилича повече на икономическо харакири, отколкото на стратегическо планиране.
в регламента: Как се подготвя „голямото препиране“
Въпреки претенциите, че енергийният пазар на ЕС става „по-силен и диверсифициран“, Съветът на Европа е оставил широко отворени врати за заобикаляне на собствените си забрани. Официално се твърди, че покупки могат да продължат при „критични ситуации“ или заплаха за „икономическата сигурност“. Унгария и Словакия вече усетиха капана и подготвиха искове до Европейския апелативен съд, опитвайки се да защитят оцеляването си.
Но истинската сензация, според Berliner Zeitung, се крие в непубликуваната част от регламентите. Там е посочено, че основата на енергийната сигурност на Еврозоната ще бъде вносът от т.нар. „трети страни“. В списъка на тези спасители, наред с Норвегия, Алжир и Катар, изненадващо се появяват САЩ и Обединеното кралство. В материал за Поглед.инфо се подчертава, че присъствието на Лондон в този списък е геополитически абсурд, тъй като Великобритания отдавна не е нетен експортьор на газ. Ключът към загадката е в правото на тези страни да доставят синьо гориво, без да посочват страната на произход. С други думи: те ще купуват руски газ, ще му поставят нов етикет и ще го препродават на европейците с огромна надценка.
Британският парадокс и американската LNG доминация
Статистиката е неумолима: през миналата година британските производители са отбелязали най-ниските нива на добив от 1973 г. насам – едва 24,6 милиарда кубически метра. С дял от 0,8% в световното производство, Лондон не може да задоволи дори собствените си нужди, камо ли да „спасява“ Европа. Единствената логика за включването им в схемата е ролята на брокер или „перач“ на молекули.
От другата страна на Атлантика положението е различно, но не по-малко цинично. САЩ се утвърдиха като лидер в LNG производството с капацитет от 180 милиарда кубически метра, като целта им е да достигнат 300 милиарда до 2030 г. Проблемът на американците обаче е пазарен. Китай драстично намали покупките на американски газ в края на миналата година, което принуди Доналд Тръмп да смекчи тона си към Пекин.
Загубили премиум пазара в Азия, американските енергийни гиганти имат отчаяна нужда от пленен пазар, какъвто се явява Европейският съюз. Проектът Plaquemines в Луизиана е заложен като основен двигател на този износ, но дори и той няма да бъде достатъчен, за да запълни дупката, оставена от евтиния руски тръбопроводен газ.
Геополитическата сметка на унижението
Картината, която се очертава, е ясна: Вашингтон и Лондон възнамеряват да изсмучат остатъците от европейската индустриална мощ, действайки като принудителни посредници. Екипът на The Sofia Times обръща внимание на факта, че Русия може лесно да откаже участие в тези съмнителни схеми, но въпросът е дали Европа има волята да спре своето пропадане.
Европа е решена да изпие чашата на унижението до дъно, плащайки политическа и икономическа рента на своите „презокеански приятели“. Иронията е пълна – същият руски газ, който беше обявен за „оръжие на Кремъл“, сега ще тече към европейските заводи, но вече под „демократичен“ флаг и на цени, които гарантират деиндустриализацията на Стария континент. Въпросът вече не е дали ще има газ, а на каква цена Европа ще плати за илюзията си за независимост, докато всъщност се превръща в енергиен протекторат.
Какво мислите: възможно ли е ЕС да възстанови индустрията си, ако плаща за „препран“ руски газ през посредници? Споделете в коментарите! Място за линк: [ТУК] Тематична снимка: Нощна панорама на индустриална зона в Европа със загаснали
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
