Дълго време Къртис Ярвин, 51-годишен компютърен инженер, пише онлайн за политическа теория в относителна неизвестност.
Идеите му бяха доста крайни – институциите в сърцето на американския интелектуален живот, като основните медии и академичните среди, са завладени от прогресивно групово мислене и трябва да бъдат разпуснати. Той смята, че правителствената бюрокрация трябва да бъде радикално изкормена, а може би най-провокативното е, че твърди, че американската демокрация трябва да бъде заменена с това, което той нарича „монархия“, начело, но която трябва да седи „главен изпълнителен директор“. Това е неговият по-приятен термин за диктатор. В подкрепа на аргументите си Ярвин се опира на това, което симпатизантите на възгледите му могат да сметнат за полезни исторически препратки, а други – за силно изопачаваща смесица от грубо опростяване, подбор на различни теории и лични интерпретации, представени като факти.
Когато Къртис Ярвин казва, че демокрацията е свършена. Мощни консерватори слушат.
Някогашният крайнодесен писател отдавна настоява за американска монархия. Идеите му са намерили слушатели в новата администрация на Тръмп и в Силициевата долина.
Новоизбраният вицепрезидент Джей Ди Ванс намекна, че споделя идеите му за насилствено освобождаване на американските институции от така наречените „уокисти“.
– Доколкото разбирам, един от основните ви аргументи е, че Америка трябва – мисля, че начинът, по който го изразихте в миналото, е – да преодолее фобията си от диктатори, че американската демокрация е измама, неподлежаща на поправяне, и да има лидер в монархически стил, да го наречем главен изпълнителен директор или диктатор. И така, защо демокрацията е толкова лоша и защо наличието на диктатор би решило проблема?
– Позволете ми да отговоря на този въпрос по начин, който според мен ще бъде сравнително достъпен за читателите на „Ню Йорк Таймс“. Вероятно сте чували за човек на име Франклин Делано Рузвелт. Понякога правя реч, в която просто прочитам последните 10 абзаца от първото обръщение на ФДР при встъпването му в длъжност, в което той казва на американския народ: „Дайте ми абсолютната власт, защото така или иначе, ще я взема!“. И така, дали ФБР действително придоби това ниво на власт? Да, придоби. Има един чудесен материал, който изпратих на някои от хората, които познавам и които участват в сегашния преход …
– На кои?
– Искам да кажа, че там се подвизават всякакви хора.
– Посочете един!
– Е, определено познавам Марк Андресен. И така, изпратих това произведение на Марк Андресен. Това е откъс от дневника на Харолд Икес, който е бил министър на вътрешните работи, малка бележка в дневника, описваща заседание на кабинета през 1933 г. И това, което се случва на това заседание на кабинета, е, че Франсис Пъркинс, която е министър на труда, идва и казва: „Ето, имам списък с проектите, които ще правим“. Франклин Делано Рузвелт (ФДР)лично взема този списък и разглеждайки проектите в Ню Йорк казва: „Това е глупост, това е глупост! Не знам какво правите.“ Изглежда унижава Франсис Пъркинс в Овалния кабинет или където се провежда заседанието на кабинета. После в края на срещата сякаш всички се съгласяват, че законопроектът ще бъде поправен и след това приет от Конгреса. Това е просто снимка на Рузвелт, който действа като изпълнителен директор. И така, питам ви, бил ли е ФДР диктатор? Какво означава да бъдеш диктатор? Какво означава тази унизителна дума? Аз не знам.
Това, което знам е, че американците от всички слоеве – демократи, републиканци и всички, с изключение на няколко десни републиканци, по принцип почитат ФДР, а той управляваше Новия курс като стартъп.
– Доколкото разбирам, искате да изкажете, че в миналото в американската история сме имали нещо като диктатор. И следователно това не е нещо, от което да се страхуваме сега. Така ли?
-Да. Нека погледнем обективната реалност на властта в САЩ след революцията. Разговаряте с хората за Конфедерацията и ги молите да назоват едно нещо, което се е случило в Америка по това време. Те няма да могат да кажат нищо, освен ако не са професионални историци.
След това имате първия конституционен период при Джордж Вашингтон. Ако разгледаме администрацията на Вашингтон, ще видим, че в общи линии това, което е създадено, много прилича на новосъздадена фирма, много прилича на стартъп. Този човек, Александър Хамилтън, който е бил разпознаваем стартъп пич, ръководи цялото правителство. Всъщност той е Лари Пейдж на тази република.
– Къртис, имам чувството, че ви питам какво закусвахте тази сутрин, а вие ми отговаряте за зората на човечеството, когато зърнените култури са култивирани за първи път!
– Говоря като Путин бавно и отдалеч, но ще се забързам малко…
– Тогава отговорете на въпроса какво толкова лошо има в демокрацията?
– Добре. Накратко казано, независимо дали наричате Вашингтон, Линкълн и ФДР с тази омразна дума „диктатори“, по същество те са били национални главни изпълнителни директори. И са управлявали правителството като компания отгоре надолу.
– Тогава защо демокрацията да е толкова лоша?
– Дори не става дума за това, че демокрацията е лоша. Просто тя е много слаба. А фактът, че е много слаба лесно се вижда. Много непопулярни политики като масовата имиграция продължават да съществуват, въпреки че голямото мнозинство е против тях. Така че въпросът дали демокрацията е добра или лоша, според мен, е второстепенен спрямо въпроса дали това което имаме всъщност е демокрация?
Когато кажете на читател на „Ню Йорк Таймс“: „Демокрацията е лоша“, той ще се шокира, но когато му заявиш, че политиката е лоша или популизмът е лош, той ще одобри – разбира се, това са ужасни неща. Така че когато искате да кажете: „демокрацията не е добра система на управление“, обърнете изказването в „популизмът не е добра система на управление“. И тогава ще си кажете: „да, разбира се, така е“.
И какво излиза? Политиките и законите трябва да се правят от мъдри експерти и съдии, адвокати, професори и т.н. Тогава ще осъзнаете, че това, което всъщност одобрявате, е аристокрация, а не демокрация.
– Вашите идеи се споделят и от хора на реални властови позиции в Републиканската партия. Но мисля, че приятелството ви с Джей Ди Ванс се преувеличава.
– Определено се преувеличава.
– Но той ви е споменавал по име публично и е цитирал идеята за „деуокификация“ („уокизъм“ или „пробуждане“ е идеологемата на кенсъл културата бел.ред.), която е много сходна с вашата. Вие участвахте в подкаста на Майкъл Антон, с когото разговаряхте как да бъде установен американския Цезар, после той беше привлечен от Тръмп на висок пост в Държавния департамент. Питър Тийл, голям донор на републиканците, казва за вас, че сте интересен мислител. Ако хора на реални властови позиции се допитат до вас, какви ще са стъпките, които бихте предприели, за да промените американската демокрация в нещо като монархия?
– Моят честен отговор би трябвало да бъде: „Все още не е дошло време за това“. Никой не трябва да изпада в паника, че ще бъда инсталиран като тайния диктатор на Америка. И дори не мисля да ходя на встъпването в длъжност. (Все пак Къртис Ярвин бе на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Politico съобщи, че той е бил „неформален почетен гост“ поради „огромното си влияние върху дясното на Тръмп “ бел. ред.)
– Поканен ли сте?
– Не, не, не. Аз съм аутсайдер, човече. Аз съм интелектуалец. Действителният начин, по който идеите ми се разпространяват, е най-вече чрез служителите и по-младите хора, които плуват в онлайн супата. И мисля, че това е добре. За да разгранича моите много по-радикални идеи от това, което се случва сега във Вашингтон, бих казал, че определено има опит да се възроди Белият дом като изпълнителна организация, която държи изпълнителната власт. Трудността е, че ако отидете и кажете на някого, който е професионално ангажиран с дейността на Вашингтон, че нещата ще се случват по-добре, ако изобщо Белия дом го няма, той ще се съгласи, разбира се. Оказва се, че изпълнителната власт работи за Конгреса. Така че тези бедни гласоподаватели си мислят, че избраха революция. Те избраха Доналд Тръмп и може би най-способният главен изпълнителен директор в света сега е там.
– Т.е. по начина, по който е настроена системата, той всъщност не може да я промени много?
– Той може да блокира нещата, може да ги наруши, може да създаде хаос и турбуленция, но не може наистина да промени това, което е.
– Може би преувеличавате неефективността на един президент? Отмяната на федералното конституционно право на аборт е нещо, което се дължи пряко на Доналд Тръмп. Реакцията на Ковид също се дължи на това, че Тръмп е президент.
– Да. Мисля, че отговорът на Ковид е по-добрият пример. Със сигурност много неща за Ковид бяха различни, защото Доналд Тръмп беше президент. Ще ви разкажа една забавна история.
– Разбира се.
– С риск да вкарам децата си в медиите, през 2016 г. те ходеха в шикозно, прогресивно училище за изучаване на мандарин в Сан Франциско.
– Чакайте, чакайте… пращали си децата си в прогресивно училище! Съжалявам, че се смея.
– Разбира се, изучаваха мандарин.
– Теориите ви се сблъскаха с реалността…
– Не мога да изолирам децата от света, нали? И така, по онова време аз и покойната ми съпруга възприехме простото правило да не говорим за политика пред децата. Умен ход, който препоръчвам на всички. Но, разбира се, всички говорят за това в училище. Синът ми се прибира вкъщи и има съвсем конкретен въпрос: „Татко, когато Доналд Тръмп построи стена около страната, как ще ходим на плаж?“ „Уау“, – казах аз – „наистина си го разбрал буквално. Всички го приемат буквално, но ти го приемаш съвсем буквално. И продължих: „Ако през следващите четири години видиш нещо в реалния свят около нас, което да се промени в резултат на тези избори, ще се изненадам.“
– В една от последните си публикации наричате Джей Ди Ванс нормален човек. Какво имате предвид?
– (Смее се) Това, на което се възхищавам във Ванс и което е наистина забележително за него като лидер, е, че той съдържа в себе си всички видове американци. Способността му да се разбира с американците от вътрешността на страната, от която е и той, е страхотна. Другото нещо, което е хубаво е, че е учил в юридическия факултет на Йейл и затова говори свободно езика на „Ню Йорк Таймс“, което не може да се каже за Доналд Тръмп.
И едно от нещата, в които вярвам наистина силно, и което не засегнах е, че абсолютно необходимо за американската монархия е да бъдеш президент на всички американци.
Мисля, че това е нещо, което новата администрация би могла да свърши много по-добре като се обърне и към прогресивните американци, а не като ги демонизира. Правилното послание е: „Хей, искате ли да направим тази страна по-добро място.
Имам чувството, че в някои отношения сте били дезинформирани. Вие не сте лоши хора.“ Това са около 10, 20% от американците. Това са много хора, например от класата на NPR (мрежа от около 900 обществени радиостанции в САЩ. NPR има много малко реклами и получава средства от правителството, както и от благотворителни организации и слушатели. Създава новинарски и културни предавания). Те са човешки същества. Всички ние сме човешки същества и като такива можем да подкрепяме и лоши режими.
– Въпросът беше защо нарекохте Джей Ди Ванс нормален човек?
– Защото съдържа в себе си нормизъм. Той е и интелектуалец и носи интелектуалност.
– Току-що казахте, че администрацията би могла да свърши по-добра работа, за да достигне до прогресивните хора, защото всички ние сме човешки същества. Това, както добре знаете, е доста различна позиция от тази, която често защитавате в писанията си…
– (Смее се).
– Точно така. Смеете се, защото знаете, че е вярно. Там говорите за неща като деуокизация, как хората, които работят на места като „Ню Йорк Таймс“, трябва да загубят работата си. Имате идея за програма, наречена RAGE, Retire All Government Employees (пенсиониране на всички държавни служители). Споделяте идеи, които се надявам да са сатирични, за това как да се справим с непродуктивните членове на обществото, които включват основно затварянето им завинаги в изолирани пространства. Защо тонът ви и мисленето ви са се променили?
– Не, не са се променили.
– Различна ли е риториката ви в такава обстановка?
– Търсите разликите… Мисленето ми определено не се е променило. Това са само различни акценти. Например, когато говоря за RAGE, и двамата ми родители са работили за федералното правителство. Те бяха професионални федерални служители.
– От фройдистка гледна точка това е доста двусмислено.
– Така е.
– Но да, продължете!
– Трябва да се отнасяме към тези институции като към бизнес компаниии. Даже нещо повече – тези хора, които са имали власт, всъщност трябва да бъдат третирани още по-деликатно и с още по-голямо уважение. Победата сега означава, че това са нашите хора. Перспективата на новия режим по отношение на американската аристокрация не може да бъде нещо от рода на това да намушкаме всички професори с щикове и да ги хвърлим в канавките или нещо подобно. Тяхната гледна точка трябва да бъде, че те са нормални хора, които са обслужвали режим, който правеше наистина странни и луди неща.
– Как мислите, доколко Джей Ди Ванс инвестира в демокрацията?
– Зависи какво разбирате под демокрация. Мисля, че проблемът по принцип е, когато хората приравняват демокрацията с доброто управление. Това е много коварна дума. Въпреки че не го познавам добре, бих казал, че Джей Ди Ванс вярва основно в общото благо и в идеята, че правителството трябва да служи на общото благо. Мисля, че хора като Джей Ди и хора от по-широката интелектуална сцена около него, която е много разнообразна, биха се съгласили с този принцип. Не знам какво имате предвид под демокрация в този контекст, това, което знам обаче е, че ако демокрацията е против общото благо, тя е лоша. Ако пък е за общото благо, тя е добра.
– Мисля, че Питър Тийл също би се съгласил с това, което току-що описахте.
– Мисля, че и всеки прогресивен човек би могъл да се съгласи с него.
– В един репортаж от 2017 г., направен от BuzzFeed, публикуваха някои имейли между вас и десния провокатор Майло Янопулос, в които говорехте за изборите през 2016 г. с Питър Тийл. Тогава го нарекохте напълно просветен. Какво означава „напълно просветен“ в този контекст? (Питър Тийл е милиардер от Силициевата долина, съосновател на PayPal и Palantir, пръв външен инвеститор във Facebook, финансирал е компании като SpaceX и LinkedIn. Твърди се, че има голямо влияние върху Мъск и е с основна заслуга за идеологическото преобръщане на технологичните гиганти срещу политиката на Демократическата партия и подкрепата за Тръмп. бел.ред.).
– Напълно просветлен за мен обикновено означава напълно разочарован. Мисля, че когато човек живее в прогресивния или либералния балон, използвайте какъвто искате термин, на настоящия век, и погледне към десницата или дори към новата десница, трудно вижда, че идеите, които се споделят, са добри. С тези хора не се покланяме на едни и същи богове. Ние не виждаме „Ню Йорк Таймс“ и „Харвард“ като божествено вдъхновени и водещи ни към истината и мъдростта. Не мислим, че правителството на САЩ наистина работи добре.
– И това отсъствие на вяра е онова, което наричате просветление?
– Да. Това е разочарование от вярата в тези стари системи. Правилното нещо, което трябва да замени това разочарование, не е: „Ооо, трябва да отидем да правим нещата по начина на Къртис“, а е просто по-голяма откритост на ума и по-голяма способност да се огледаме и да кажем: „Ние просто приемаме, че нашата политическа наука е по-добра от политическата наука на Аристотел, защото нашата физика е по-добра от физиката на Аристотел. Ами ако това не е така?“
– Казвате, че съществува историческа и политическа пристрастност, към която хората са податливи.
– Да, точно така.
– Струва ми се, че все още не сте обяснили напълно защо наличието на фигура на силен мъж би било по-добро за живота на хората. Можете ли да отговорите на този въпрос?
– Да. Наличието на ефективно и ефикасно правителство правителство е по-добро за живота на хората. Когато помоля хората да посочат всичко около тях, което е създадено от монархия, защото нещата, които наричаме компании, всъщност са малки монархии. Оглеждате се и виждате лаптоп и този лаптоп е направен от Apple, която е монархия. На него е написано, че е проектиран в Калифорния и е произведен в Китай.
– Това е пример, който използвате често, когато твърдите, че ако Apple управляваше Калифорния, щеше да е много по-добре.
– Можете само да си представяте, че вашият MacBook Pro е произведен от калифорнийския департамент по изчислителна техника… Съжалявам, но в тази сграда все забравям да дам най-добрия си аргумент в полза на монархията, а именно, че хората се доверяват на „Ню Йорк Таймс“ повече от всеки друг източник в света. А как впрочем се управлява „Ню Йорк Таймс“? Това е пето поколение, наследствена, абсолютна монархия.
Между другото такава беше и визията на ранните прогресисти. Ранните прогресисти, дори тези отпреди Първата световна война, ако се върнете към книга като „Дрейф и майсторство“, са много…“
– Трябва да кажа, че намирам дълбочината на вашата информация по-скоро за затъмняваща, отколкото за просветляваща.
– Как мога да променя това?
– Като отговаряте на въпросите по-директно и кратко.
– (Смее се) Добре, ще опитам.
– Има ли неща, които бихте искали да видите или, ако ги видите, ще са знак за вас, че администрацията на Тръмп предприема правилните стъпки, както Вие ги виждате? Стъпки към превръщане на изпълнителната власт в по-силна, в по-монархическа?
– Бих казал, че администрацията на Тръмп, с цялото ми уважение – там има страхотни хора, които работят изключително усърдно – за съжаление се намират в положение, в което се опитват да разплетат Гордиевия възел.
– Тоест?
– В смисъл, че основно се опитват да… да вземем конкретно НАСА. НАСА някога беше толкова ефективна, колкото и SpaceX. Но Илон няма да оправи НАСА. Един от основните принципи на калифорнийския стартъп начин на мислене е, че е много по-лесно да се създаде нова НАСА, отколкото да се поправи старата. Този принцип се разпростира върху цялото правителство.
– Вашите идеи, наричани неореакционни, са все по-популярни в Силициевата долина. Не мислите ли, че хората възприемат вашите идеи, защото му казвате това, което иска да чуе?
– Забавното е, че според мен това е почти обратно на истината. Някого, когото всъщност не познавам, вярвате или не, е Илон Мъск. В Х онзи ден той написа, че правилната форма на управление на Марс е не просто демокрация, а пряка демокрация. Намирам го за изключително странно, защото едно от нещата за монархията, което е известно от доста време – дори в антимонархически режими и периоди- е, че корабът винаги има капитан. Самолетът винаги има капитан.
По принцип, във всяка среда, в която безопасността е много критична трябва да има някой, който да носи отговорност.
Марсианската колония, която Илон ще създаде, ще бъде дъщерно дружество на SpaceX и ще има някой, който да я ръководи, ще има йерархия на командването, точно както е в SpaceX. И затова си мисля: Илон, когато казваш, че това трябва да е демокрация, за какво ще гласуват хората? Това е наистина когнитивен дисонас, дори ако си Илон Мъск.
– Слушайки ви да говорите за необходимостта от монарх, обхващащ главните изпълнителни директори или диктаторите, меисля, че би било подценяване да не отчетем, че опитът на човечеството с монарсите е в най-добрия случай противоречив. Римската империя при Марк Аврелий изглежда е вървяла доста добре. При Нерон – не толкова. Испанският Карл III е монарх, когото често давате за пример, той е нещо като любимия ви монарх. Луи XIV започваше бизнес войни. Всички те са преди епохата на демокрацията.
– Монарсите в епохата на демокрацията са просто ужасни…
– Ужасни! Не мога да повярвам, че изричам подобни неща, но ако оставим Хитлер настрана и погледнем само Мао, Сталин, Пол Пот, Пиночет, Иди Амин, ще видим хора, отговорни за смъртта на около 75 до 100 милиона души. Като се имат предвид тези исторически прецеденти, наистина ли искаме да опитаме диктатура?
– Вашият въпрос е най-важният въпрос от всички. Защото по принцип разбирането на това, защо Хитлер е бил толкова лош, защо Сталин е бил толкова лош, е наистина от съществено значение за загадката на XX век. Но мисля, че е важно да се отбележи, че в останалата част от европейската и световната история не виждаме Холокост. Можете да изтеглите камерата назад и да кажете: „Уау, от създаването на европейската цивилизация не сме имали такъв хаос и насилие, но не можете да отделите Хитлер и Сталин от световната демократична революция, от която те са част.
– Забелязах, когато преглеждах материалите ви, че правите исторически твърдения като това, което току-що направихте, че в Европа не е имало геноцид между 1000 г. и Холокоста. Реших да проверя.
– Имах предвид Европа, все пак.
– Да си спомним за френските религиозни войни. Загинали са милиони хора, включително клането на хугенотите. (Клането през Вартоломеевата нощ е масово избиване на хугеноти във Франция, организирано в нощта срещу 24 август 1572 г. То е най-известният момент от Религиозните войни във Франция. Избити са между 5000 и 10 000 хугеноти. бел.ред).
– Чакайте, чакайте …
– Често откривам, че когато се вгледаме малко в някои от историческите..
– Чакайте, не е имало клане на хугеноти. Мисля, че го бъркате с разграбването на Безие и клането на албигойците (Има предвид първия кръстоносен поход, органициран от папа Инокентий III срещу албигойците. Според някой историци това е първият акт на геноцид в световната история бел.ред.).
– Значи те са били избити, а не хугенотите.
– Въпросът е, че хората гледат на Холокоста като нов вид дяволщина, която всъщност не е съществувала в света по този начин преди. Когато видиш как някой град е разграбен през Средновековието, виждат диви, недисциплинирани войски да буйстват наоколо. Не виждат върволици от хора, които вървят към смъртта си.
– Скептицизмът ми към аргументите ви идва от това, че давате за пример само исторически събития в подкрепа на тезите си. Примерите, които посочвате, или не са много точни фктологически или могат да бъдат тълкувани по различен начин. Но всъщност искам – само защото от някои от историческите ви препратки наистина ме заболя глава, искам да задам няколко съвсем конкретни въпроса за нещата, които сте написали за расата. Те изглеждат доста провокативни, меко казано. Ще ви прочета няколко примера: „Проблемът с белия национализъм е стратегически безплоден и не предлага ефективна политическа програма“. Аз обаче мсиля, че проблемът с белия национализъм е, че е расистки, а не че е стратегически безплоден!
Друг пример: „Много е трудно да се твърди, че Гражданската война в САЩ е направила живота на когото и да било по-приятен, включително на освободените роби. “
Третият: „Ако ме помолите да осъдя Андерш Брайвик“ – норвежкия масов убиец, „но да обожавам Нелсън Мандела, може би имате майка, която искате да (нецензурна дума).“
– Що се отнася до Мандела, причината, поради която казах тези думи – повечето хора не знаят това – имаше малко премеждия, когато Мандела беше освободен, защото той всъщност трябваше да бъде изваден от списъка на терористите.
– Може би по-същественият момент е, че Нелсън Мандела беше в затвора, защото се противопоставяше на жестокия расистки режим на апартейд, но…
– Жестоко расисткият режим на апартейд го беше включил в списъка на терористите…
– Какво общо има Нелсън Мандела с Андерш Брайвик, който застреля невинни хора, за да отърве Норвегия от исляма?
– И двамата са терористи, и двамата са нарушили правилата на войната по един и същи начин, и двамата са убили невинни хора. Нека оценяваме тероризма с еднакви критерий.
– Т.е. Ганди е вашият модел. Мартин Лутър Кинг. Ненасилие…
– По-сложно е от това. Бих могъл да кажа и други неща, но нека преминем към един от другите ви примери за афроамериканците през 60-те години на XIX век.
Всеки читател на „Таймс“ може да отиде в лентата на Google да напише „разкази за роби“ и да прочете произволни разкази за роби, да се запознае с техния опит от онова време. Става дума за това, че отношението към освободените роби след войната е ужасно. Наскоро един историк публикува факти, че една четвърт от всички освободени роби умират в периода между 1865 и 1870 г. Това число е твърде високо, едва ли е толкова, но…
– Не мога да потвърдя достоверността на това, но вие казвате, че има исторически примери в разказите за роби, в които самите освободени роби изразяват съжаление, че са били освободени. За мен това е още един нагледен пример за това как избирателно четете историята, защото, според други разкази за роби се говори за ужасната жестокост към тях.
– Абсолютно.
– Тогава трудно ли е да се спори, че Гражданската война е направила живота на някого по-приятен, включително на освободените роби?
– Когато казвам „някого“ говоря за група от населението, а не за отделни хора.
– Сериозно ли твърдите, че епохата на робството е била по някакъв начин по-добра от…
– Ако погледнете условията на живот на афроамериканците на юг между 1865 и 1875 г., те са много, много лоши, защото икономическата система е била разрушена.
– Не мога да повярвам, че твърдите това!
– Бразилия премахна робството през 80-те години на XIX век без гражданска война. А при нас войната причини огромни разрушения и жертви на черни и на бели. За това говоря. А за Брайвик реагирате по карикатурен начин. Каква е разликата между терорист и борец за свобода? Това е наистина важен въпрос в историята на ХХ век. Мисля, че е трудно и погрешно да кажа, че имам категоричен отговор на този въпрос.
– Какво според вас говорят вашите идеи за днешния консерватизъм?
– Мисля, че американският консерватизъм е в дълъг и много, много скръбен период на осъзнаване, че винаги е бил измама. Мисля, че една от най-главните опасности за американския консерватизъм е, че в него има толкова много лукавство, което отнема значителна енергия и внимание, а дава толкова малко резултати. Хората, които гласуват за тях и даряват средства, получават сто пъти по-малко отколкото им се обещава.
– Вие често се опирате на историята на преддемократичната епоха – период, съвпадащ с третирането на жените като второкласни граждани. А не съм виждал да говорите и оценявате статута на жените във вашите текстове. Смятате ли, че аргументите ви в достатъчна степен отчитат начина, по който монархиите и диктатурите обикновено не са добри за големи демографски групи?
– Когато погледна статута на жените, да речем, в един роман на Джейн Остин, който е отпреди да им се даде право да гласуват, всъщност изглежда доста добре.
– Жените в книгата на Джейн Остин изглеждат добре, отчаяно опитващи се си намерят съпруг, защото иначе нямат доходи?
– Виждали ли сте някога нещо подобно през XXI век? Искам да кажа, че цялата класа в света на Джейн Остин е тази на аристократите, които имат базови доходи без да лработят.
– Не желаете да признаете, че е имало аспекти на политическия живот в епохата на кралете, които са били по-лоши или са осигурявали по-малко свобода на хората, отколкото политическият живот днес?
– Това е много трудно. Вие правите грешка, която хората често правят. Бъркате свободата със силата. Свободата на словото е свобода. Правото на глас е форма на власт. Вие допускате, че чрез получаване на право на гласуване в началото на 20-ти век в Англия и Америка, жените са направили живота си по-добър!
– Смятате ли, че е по-добре, че жените са получили правото на глас?
– Изобщо не вярвам, че трябва да се гласува.
– Вие гласувате ли?
– Не. Гласуването осигурява е почти порнографски стимул, все едно подкрепяш футболния си отбор или нещо подобно. По принцип то ти дава възможност да се чувстваш така, сякаш имаш определен статус. За повечето хора днес то е източник на смисъл и ги кара да се чувстват значими. Мисля, че има нещо дълбоко илюзорно в това чувство за значимост, което измества много по-важния въпрос за нуждата от правителство, което е действително добро и което действително работи. А ние нямаме такова.
– Решението, което предлагате е, както вече казахте многократно, инсталирането на монарх или изпълнителен директор. Тогава, според вас, правителството ще е по-ефективно, по-отзивчиво и по-ефикасно. Защо имате такава вяра в способностите на главните изпълнителни директори? Повечето стартъпи се провалят и много изпълнителни директори са неефективни. Ако оставим това настрана, един главен изпълнителен директор или диктатор е много по-вероятно да мисли за гражданите като за чисти икономически единици, а не като за живи, дишащи човешки същества, които искат да се развиват в живота си, които заслужават. Тогава защо сте толкова сигурни, че един главен изпълнителен директор би бил лидер, който може да осигури по-добър живот на хората? Изглежда като толкова опростен начин на мислене.
– Това не е опростенчески начин на мислене. И тъй като съм работил на подобни места, където изпълнителните директори вършат своята дейност, а и самият аз съм бил изпълнителен директор, мисля, че имам по-добър усет за това от повечето хора. И така, когато основно разглеждам системите, управлявани от изпълнителни директори, мисля, че ако вземете някой от изпълнителните директори от Fortune 500, някои от тях са добри, други – лоши, но средното представяне е много добро. Изберете един произволен човек и го поставете начело на Вашингтон, и ще получите нещо много, много по-добро от това, което е там. Не е задължително това да е Илон Мъск.
Но вие зададохте въпрос, който според мен е по-важен и по-интересен, а именно за главен изпълнителен директор, който ще мисли човешките същества като чисти икономически единици. Хубав въпрос.
Работата е там, че обикновено смятаме, че целта на една компания е да реализира печалба или просто да продава повече стоки, но всъщност това не е истинската цел на една компания. Истинската цел на една компания е да максимизира стойността на активите си и да накара цената на акциите да се повиши. Всъщност един от начините да обединим светогледа на Чарлз I и Илон Мъск е да осъзнаем, че когато Чарлз I мисли за хората си, той ги възприема едновременно като икономически активи и като човешки активи. Той иска страната му да процъфтява. И за да може страната му да процъфтява, той иска хората – разбира се да произвеждат колкото се може повече вълна или каквото и да е друго, което Англия изнася – но и да имат чувството, че той е нещо като pater patriae, като баща на страната. Да чувства хората в своето общество подобно на родител към децата си. Така че моята цел като главен изпълнителен директор не е да събирам пари, а да направя така, че дейността ми да процъфтява.
– Казвали сте, че мислите, че независимо от целите и или заявките, Тръмп едва ли ще успее действително да постигне нещо трансформиращо заради съществуващата закостеняла правителствена бюрокрация. Но ако оставим това настрана, какво е мнението ви за Тръмп като цяло?
– Забавното е, че по-рано в разговора ни споменах за ФДР и мисля, въпреки че много хора няма да оценят това сравнение, но мисля, че в много отношения Тръмп много напомня на ФДР. Ф.Д.Р. притежаваше огромни харизма и самоувереност, съчетани със способност да бъде в центъра на стаята, да бъде лидер, да си пробива път през нечистотиите и да оправя нещата.
Мисля, че една от основните разлики между Тръмп и Ф.Д.Р., която не е в полза на Тръмп е, че Ф.Д.Р. е от първите семейства на Америка. Той е потомствен аристократ. А Тръмп всъщност не е от висшата социална класа на Америка. И мисля, че фактът, че Тръмп всъщност не е от висшата класа му вреди много по отношение на увереността му. Мисля, че това му навреди по отношение на способността му да делегира правомощия и да се доверява на хора, които не са част от семейството му. Мисля, че това го ограничава като лидер. Едно от окуражаващите неща, които виждам, е, че този път той изпълнява задачите си с малко повече увереност. Сякаш наистина се чувства като човек, който знае какво прави. Мисля, че това е нещо, което е много полезно, защото несигурността и крехкостта са неговата ахилесова пета.
– А коя е вашата ахилесова пета?
– Коя е моята ахилесова пета? Аз имам проблеми със самочувствието. Рядко залагам изцяло на собствените си убеждения.
– Вашата неувереност проявява ли се в политическите ви възгледи?
– Това е добър въпрос. Винаги се опитвам да троля по-малко (в жаргонната терминология на rнтернет, тролът е човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения). С течение на времето ще видите, че определено успявам. От друга страна, ако прочетете последните ми публикации в блога, не мога да устоя на троленето на Илон Мъск, което може би е част от причината, поради която никога не съм се срещал с него.
– Инстинктът ви за тролене може би е излязъл извън контрол?
– Не, определено не е излязъл, не е стигнал толкова далеч (СМЕЕ се).
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
