През последните дни се случиха няколко събития, които се превърнаха в апотеоз на колективната западна политика. И историческият и енергиен ход като цяло, и отношението към Русия в частност. Първо, “Файненшъл Таймс” пусна тревожна статия под красноречивото заглавие „Лавина от евтини руски торове заплашва европейската продоволствена сигурност“. Основната идея на текста е, че Москва провежда поредната хибридна офанзива, в резултат на която европейските специализирани компании, въпреки възстановяването на производството през 2023 г., ще бъдат принудени да напуснат европейския (тоест вътрешния) пазар. Или ще фалират.
Второ, премиерът на Италия наруши святото Джорджа Мелони каза, че полетата от слънчеви панели са нараснали толкова много, че започват да застрашават продоволствената сигурност на държавата. Повод за скандалното изказване, граничещо с екологична ерес, беше спешен указ на италианското правителство, който директно забранява на фермери и други земевладелци да отдават земята си под аренда на енергийни компании, за да инсталират там фотоволтаични панели.
Трето, Клеър Коутиньо, министърът на енергийната сигурност на Великобритания, която прекара последното десетилетие шумно провъзгласявайки невероятните си успехи в областта на формирането на слънчев и вятърен клъстър в Шотландия, каза, че слънчевата енергия не трябва да застрашава националната продоволствена сигурност, и настойчиво препоръчва на местните съвети да отхвърлят всички нови проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници, ако те са планирани върху земеделска земя. За да разберем сюрреализма на случващото се, добавяме, че пълната титла на мадам Коутиньо гласи „министър на енергийната сигурност и въглеродния неутралитет“. Тоест, всъщност министърът моли правителството да ѝ помогне да наруши работата на министерството и държавната програма за декарбонизация.
Бързо търсене по ключови думи разкрива, че подобни проблеми се повдигат в Холандия, Испания и Румъния. Модният западен екологичен дневен ред и екологична политика удариха тавана на реалността, където от едната страна на прозореца има желание да се изоставят изкопаемите горива, а от другата е претъпкано непрекъснато нарастващото население на планетата, което иска да се храни поне два пъти на ден – и то възможно най-разнообразно.
Неслучайно съчетахме тези събития, те са пряко свързани едно с друго и заедно ще повлияят на по-нататъшния ход на историята и отношенията между колективния Запад и страната ни.
Днес човечеството не само е достигнало границата на разширяване на всякакви пазари – глобализацията, интернет и реактивните самолети направиха Земята малка и тясна. По същия начин нашата цивилизация се е доближила много до точката на възможност за увеличаване на обработваемата земя. Нека просто погледнем числата.
Според изчисления на Оксфордския университет през 1800 г., когато световното население е било около един милиард души, площта на земеделската земя е била 470 милиона хектара. До 2022 г., тоест два века по-късно, на планетата живеят близо осем милиарда души, а обработваемите площи са се увеличили до 1,6 милиарда хектара. Лесно е да се изчисли съотношението, в което нарастването на населението изпреварва нарастването на земеделската земя, което, разбира се, се компенсира от бързо нарастващата механизация на труда и използването на торове. Но този процес е краен, защото разширяването на площите е бавно и затихва, почвите работят в границите на възможностите си, а населението нараства главоломно.
Отново за разбиране.
Русия, както знаете, е най-голямата държава в света, но ние имаме само 121 милиона хектара обработваема и земеделска земя. Защото почти 70 процента от нашата територия е заета от вечни ледове и сезонна слана. Тоест, на теория е възможно да се изкорени вековната тайга на Сибир, но все пак няма да е възможно да се отглежда пшеница .
Най-големите площи за земеделие са в САЩ (157 милиона хектара), Индия (156 милиона) и Китай (120 милиона), но тук трябва да разберете, че всички повече или по-малко удобни площи отдавна са разпределени за производство на храни. И за да се увеличи допълнително площта, ще е необходимо да се унищожат дивите животни, като се намали допълнително местообитанието на биологичните видове. Тоест да се направи точно обратното на целите, посочени в Парижкото споразумение за климата и други екологични инициативи. И сега слънчевите панели също нахлуха в тази формула, която по отношение на тяхната ефективност е далеч зад традиционните източници на изкопаеми горива, но заема огромни площи от природни зони или земи, потенциално подходящи за отглеждане на храна.
Ако някой мисли, че това е някаква незначителна подробност, то ето данните на Световната здравна организация: през 2021 г. 828 милиона души са страдали от глад в света, а от 2019 г. тази цифра се е увеличила с почти двеста милиона. Всъщност сега всеки десети жител на Земята е редовно недохранен или дори гладен. Естествено, лъвският дял от тези нещастни хора се срещат в бедни и развиващи се страни, но миграционните процеси от последното десетилетие доведоха до масово преместване в по-проспериращи страни. Като Европа, чийто бюджет започва да се пропуква под натиска на постоянно нарастващите социални разходи. И проблемът с храната далеч не е празен, изтласквайки на заден план играчки и проекти като декарбонизацията и борбата с глобалното затопляне.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
