Две години бизнесът получаваше значителна държавна подкрепа заради пандемията, но сега нарастващите разходи за енергия и обслужване на дългове заедно с общия инфлационен натиск излагат на риск възстановяването на малките и средните предприятия, пише EURACTIV.
Фалитите на фирми, особено малки и средни предприятия, се увеличават стабилно през 2022 г. и се очаква да продължат през 2023 г. в целия ЕС „поради по-слаби икономически перспективи с висока инфлация и цени на енергията, както и затягане на паричната политика и намаляване на правителствената подкрепа“, според компанията събирач на дългове Atradius Collections.
Фалитите на фирми са се увеличили с 69% във Франция през последната година, за първи път от над 25 години, установи консултантската фирма Altares Dun & Bradstreet по-рано този месец.
Рискът от фалит също се е повишил в Италия от 11.4% на 16.1%, като почти 100 хил. компании са изложени на висок риск според данни от маркетингово проучване на агенцията Cerved.
Осемстотин тридесет и една хиляди души работят в италиански компании с риск от изпадане в несъстоятелност, което е увеличение от почти 129 хил. спрямо 2021 г. (7.2%). Около 2.1 милиона души работят в компании, смятани за по-уязвими, а общо над 3 милиона души работят в „несигурни“ компании.
Подобна тенденция се наблюдава в Полша, където данните от Министерството на развитието и технологиите за затварянето на предприятия показват, че 104 300 заявления за затваряне на магазини са били подадени до властите досега тази година, което е с 25.8% повече от миналата година. Заявленията за временно спиране на дейности също са се увеличили с 39.4% през последните дванадесет месеца.
Положението е още по-лошо в Обединеното кралство, където „повече от един на всеки 10 британски бизнеса отчита умерен до сериозен риск от неплатежоспособност през август 2022 г.“, според Службата за национална статистика. До септември 2022 г. нивата на неплатежоспособност надхвърлиха тези преди COVID, което направи Обединеното кралство една от най-засегнатите страни.
Цените растат, подкрепата спада
Докато държавната подкрепа за COVID поддържа броя на фирмите в риск от неплатежоспособност нисък, интересно е да се отбележи, че високи нива на несъстоятелност могат да се видят на пазари, където фискалната подкрепа беше преустановена, установи Atradius Collections. Австрия, Белгия, Франция и Обединеното кралство са начело в списъка на ЕС.
Анализаторите също така бързат да подчертаят, че числата са изкуствено завишени от зомби компании – „компании, които съществуват, за да получават пари при изключително ниски лихвени проценти и програми на централната банка“, посочва Allianz Trade.
Колко от тези компании-зомбита действително съществуват е трудно да се каже – Френската сметна палата говори за не повече от 2.5% в доклад, публикуван през юли.
За някои МСП обаче борбата е реална. „150 хил. МСП са изложени на риск от внезапна неплатежоспособност“, каза генералният секретар на синдиката на френските работодатели Жан-Юд дю Менил миналата седмица, тъй като енергийните договори трябва да бъдат предоговорени за следващата календарна година и се очаква разходите да се увеличат с до 250%.
EURACTIV разкри още през август, че 20-30% от МСП може да изпаднат в неплатежоспособност до края на годината, според профсъюза SDI.
Обезпечените от държавата заеми добавиха допълнителна тежест върху френските компании, които сега са принудени ги да изплащат след двегодишно забавяне. Все повече и повече МСП с функциониращи бизнес планове изчерпват парите си, а разсрочването на дълга, макар и опция, почти никога не се използва, коментираха от Френската централна банка пред EURACTIV.
Полската платформа за обмен на икономическа информация Krajowy Rejestr Długów също очертава подобна, макар и не толкова широкомащабна тенденция: „цените на бензина и енергията оказват влияние върху финансовото състояние на бизнеса“ и „някои предприятия със сигурност ще пострадат, макар че е трудно да се каже колко“, каза Анджей Кулик, говорител на компанията, пред EURACTIV.
Инфлацията достигна 15.6% през септември 2022 г. на годишна база, което е пет процента над средната стойност за ЕС от 10.9%. Дори страните, които не са имали значителен ръст, очакват промяна с наближаването на зимата.
Германия, която отбеляза намаление на фалитите на фирми с почти 20%, се готви за скок, тъй като енергийната криза удря растежа на бизнеса, особено енергоемките компании и услугите от типа бизнес за потребителя, които са най-силно засегнати от спада в потреблението. Пекарните, които попадат и в двете категории, са в центъра на общественото внимание.
Трябва да се отбележи, че за разлика от своите съседи, плащанията на германското правителство за пандемията бяха под формата на безвъзмездни средства, а не заеми.
„Ценови щитове“ и „гаранции за електроенергия“
Държавното финансиране досега предпазваше компаниите от най-лошите последици от енергийната криза.
През 2022 г. в Италия бяха въведени осем законодателни мерки, насочени към ограничаване на разходите за електроенергия, природен газ и горива, както и непреки мерки, насочени към защита на покупателната способност на домакинствата и ликвидността на бизнеса – за нетни разходи по заеми от 54.4 милиарда евро, или 3.5% от БВП през 2021 г., според доклад на мозъчния тръст „Брьогел“.
Същото важи и за спорния „икономически защитен щит“ от 200 милиарда евро на германското правителство, 91 милиарда от които ще бъдат използвани за ограничаване на цените на газа.
Силното лобиране от страна на синдикатите на работодателите накара френското правителство да предприеме действия, а министърът на икономиката Брюно льо Мер обяви създаването на „гаранция за електроенергия“ преди преговорите за енергиен договор, въпреки че подробностите все още не са разкрити.
Разсрочването на дълга също е достъпно чрез специална услуга във Френската централна банка, въпреки че синдикатите и индустрията подчертаха ясно ограничение – всяко разсрочване би добавило компанията към списък с „плащания по подразбиране“, което е достатъчно, за да изплаши потенциални клиенти и инвеститори.
