Блондинка спира до колконка на бензиностанция, в която редовно зарежда. Поглежда към момчето, а то на свой ред пита:
– Както винаги ли? До горе?
– Да! – отговаря Блондито и забива нос в умнофона си.
Личи и че е много съсредоточена. Буквално се стряска когато апарата изключва със звън. Поглежда към датчика на колонката. Свъсва вежди. Изсумтява сърдито и тръгва към сградата. Там я посреща усмихнатото лице на касиера:
– Добър ден! В брой, или с карта?
– Не ме ядосвай и ти! Нали знаеш, че от Януари миналата година съм скарана с гаджето ми и си плащам сама! Всичко и само в брой!
– Това го знам. Но няма как да знам дали не си си хванала ново гадже.
– Да бе ново! Щом не плащам с нечия чужда, карта значи не съм си хванала никого. А мога ли и аз да питам нещо?
– Питай!
– Когато миналата година Януари оня ме заряза почти до март си пълнех резервоара до горе за 60 лева. Към края на миналата година за 90 кинта. А сега в средата на тая година ми искате 120…
– Така е! И въпросът какъв е?
– Ами в началото ония по предния приятел, когато ми я купи… И то там продавачите казаха, как понеже тя е много младичка… Даже почти невръстна, като бебенце и да съм я карала по-бавно. Хем и така щяла да ми харчи по-малко. Пък после като поотрасне ако искам можело и по така да я натискам – ама ще ми харчела повече…
– Имаш в предвид не докато поотрасне, а докато се разработи…
– Добре де. Не се заяждай сега! Разработи, поотрасне – както и там да се казва на вашия мъжки автомобилен език… Мен другото обаче по-живо ме интересува…
– Кое?
– Можеш ли да ми кажеш, ако сега колицата ми все още е малка – понеже е на три годинки… А от тогава насам аз всяка година и слагам бензин за двойно повече париии… Таа ти знаеш ли точно на този модел коли, всъщност, до каква възраст така яко им растат резервоарите?
