“Заинатих се и изгледах цялата пресконференция на ИТН.
Заболя ме главата, но поне не вдигнах кръвно, защото почти нищо не разбрах.
Нищо не разбрах, защото колегите не задават въпроси, а правят изказвания, държат речи, развиват тези. Отгоре на всичко не могат да конструират най-прости изречения: подлог, глагол, сказуемо – толкова ли е сложно, бе мили мои🦃🦃🦃?
В този занаят съм от 1975 година. Кажи речи половн век и нищо не е мръднало! На пресконференциите най-досадните някога колеги, а сега най-гнусните, първи се натискат да зададавт въпроси и се отприщват безумни тиради. След тях като се доберат по-скромните и те започват да каканижат – едно за г*з, друго за глава.
Днес чак ми дожаля за отговарящите, на които не съм фен – проявиха огромни усилия да дешифрират бъркотията от думи, която се лееше от страната на невидимите домашни едри птици. Бе, 🦃🦃🦃, на пресконференция се задават въпроси, получавате отговори, прибирате се в редакциите пък там си изливайте мненията на воля! Имате претенции към новите управляващи да са професионалисти, а вие сте абсолютно скарани със занаята журналистика. И преди – и сега.
Позволявам си да го кажа, защото съм доказан професионалист.
/В скоба да допълня, че през соца пресконференциите бяха далеч по-приятно занимание от сега. До средата на 80-е винаги се придружаваха от почерпка – в десет сутринта кафе с коняче-две… Така че по-лесно се понасяха кресливите гарги като днешните две красавици, чиито гласове чак кучето ми подплашиха, а то е смело./”
Зоя Б. Деянова
