Пиша през сълзи…Такъв мрак и нечистоплътност никога не е имало в българската политика!
Престоят във властта ражда неутолима жажда за още и още. Пари, повече, толкова много, че не могат да ги изхарчат. Самочувствие, съзнаване, че са безнаказани, овладяване на всички структури на държавата, законодателната и съдебна власт.
Престъпления, които никога няма да бъдат наказани, докато останат във властта.
Безгранична наглост. Подхвърлят трохи хляб на народа си и безпощадно изсмукват силите му.
Днешната присъда на Специализираният съд разтърси и малкото останала надежда за справедливост. Делото премина пред очите на обществото. Не познавам доказателствата, но коментираните в медиите СРС-та, показанията на Дюлгеров, експертизата на почерка в тефтера на Иванчева сериозно разклатиха обвинителната теза. Наказанията, наложени от съда са свръх високи. Нищо не може да оправдае оковаването на подсъдимите и престоят им в съдебната зала в стъклена преграда. Жестоко е, нечовешко е, несъответно на обвинението и степента на обществена опасност.
И тук не става дума за това дали и колко обещетение ще платим. Животът на тези жени никога няма да е същият. Завинаги ще останат белязани от отношението на българското правосъдие, на българската държава. Оковани, в нечовешките условия на ареста, ограничени да разговарят с журналисти – какво и кой може да оправдае всичко това?!
До тук стигнахме с примирението и страха си.
Ще спим ли спокойно?!
Как ще възпитаме децата си – да бъдат роби в Родината си, презряни от могъщите властимащи и света.
Когато утре и след утре и всяко утре след това се събуждаме, как ще се чувстваме – горди българи или хора без съвест и срам…
Румяна Ченалова, Фейсбук
