ЦЕНЗУРАТА Е СИМВОЛ НА РОБСТВОТО

Медиите в България и отчасти в света отдавна са поставени в зависимост от силните на деня. От тези, които решават пътя, по който трябва да върви нашето бъдеще. Които са решили вместо нас какво трябва да мислим, какво трябва да говорим и как трябва да живеем.
Доскоро свободните социални мрежи бяха притиснати да упражняват жестока цензура върху всеки инакомислещ, като се толерират само първични и елементарни постове, свързани с липсата на каквато и да било умствена дейност. Всеки, който се опитва да каже личното си мнение или да критикува общоприетата доктрина, бива блокиран и устата му бива затворена.
Днес заради публикацията ми за генерал Чочоолу – човек, за когото тези дни си спомняме и коментираме постъпката му, бях блокирана за 30 дни. Защото съм си позволила да напомня за този БЪЛГАРИН. Защото си позволявам да задавам въпроси, на които на някого не е удобно да отговаря.
Нашите данъци и пари отиват не за разбитите ни улици и за пенсии, а за издръжка на армията тролове и на службите, за които следенето на политическите противници и инакомислещите в Интернет стана основна задача и задължение. Идват избори и цензурата ще стане още по-страшна.
Опитват се всички да ни вкарат в клишета и калъпи, като се изрязва всичко, което не съответства на шаблона. С цел да се превърнем в сива мултикултуралистична маса, която е лесна за управление. Защото тогава ще бъдем удобни. Дори ще забравим да мислим.
От десетилетия ни втълпяват картинки на прегръдки, гълъби, мир, любов и обединена Европа. Е, аз искам картинки на разкъсани окови, гилотини и свобода. Искам от медиите да идва усещането за свобода, за мислене и за собствено мнение. Искам да бъдем свободни, защото за да спреш свободата, е необходимо само да затвориш устата на мислещите.
Елена Гунчева