„Мероприятия” бяха подготвени с целия ресурс на тоталитарната криминално-административна машина

Бизнесменът Николай Банев, който е в ареста заедно със съпругата си, публикува изявление в официалния си профил във фейсбук.
Преди време той се оплака от лошите условия зад решетките. Този път Банев отправи коледно поздравление от следствения арест, пише Блиц.
Банев пише, че празниците за неговото семейство ще са тъмни и античовешки. Трябва да се отбележи обаче, че въпреки всичко арестантът явно има достъп до интернет, след като е успял да публикува съобщението си. Ето какво още пише той без редакторска намеса:
Коледно поздравление от следствения арест
на председателя на Евразийски клуб България (ЕКБ) – Николай Йорданов Банев.
Уважаеми членове на ЕКБ!
Приятели!
Мили наши сънародници в България и извън нея!
В навечерието сме на светлите и самарянски коледни и новогодишни празници. За мен и моето голямо семейство, особено за захвърлената в ареста Евгения Банева – моята съпруга и трите ни малки деца, празниците ще са тъмни и античовешки. С решетки, вместо гирлянди, които ни разделят един от друг. Без топлината и уюта на приказната Коледа!
Едва ли щях да ви поздравя по този тъжен начин точно сега – в краткото щастливо време за всеки от вас, ако не ви познавах лично или опосредствано чрез идеалите, които споделяме – ако не познавах българската народопсихология в дълбочина.
Нямаше да се опитам да ви заинтригувам точно сега с моята позиция, ако не познавах процесите на ерозията в българското общество. Нямаше да продължавам да се боря, ако не бях вникнал в причините за неравностойността на бита, стандарта, демократичността, толерантността, свободата на българските граждани.
От заключеното пространство-време, време-пространство на следствения арест все пак тая надежда, че свободния не арестуван лъч на изстраданата ни позиция:
Ще възрадва приятелите на искреността;
Ще освети част от тъмата, заобиколила коледните кротки светлинки;
Ще разсъни някои от дремещите;
Ще разгневи и разлюти предпразнично слугите на тъмата;
Ще освети поне за миг колониите прилепи изсмукващи светлика на животворната истина.
И така, скъпи мои приятели, бях ви поизоставил във времето на личната ми война с мутрите. Продължителна, неуспешна до този момент, отвратителна в своята зла последователност хибридна война. Не исках да ви намесвам, не исках да ви превръщам в поредни жертви на войната срещу мен и ценностите, които изповядвам публично.
Да припомним на по-младите и новите наши последователи, защо моите политически и икономически врагове стигнаха до фашистки методи за неутрализиране на опасните за режима на мутрите съпротивляващи се непослушници. Защо дори най-елементарните на пръв поглед „мероприятия” срещу мен, семейството и съратниците ми бяха подготвени с целия ресурс на тоталитарната криминално-административна машина.
Николай Банев от 1988 г. следва и проповядва позициите на безусловния плурализъм. На публичността и гласността на всички управленски решения. На приоритета на българските икономически и политически интереси пред налаганите външни модели и стратегии. Още преди тридесет години Банев беше изгонен от централния комитет на младежката организация на управляващата БКП, като непослушен, позволяващ си критика на постулати и решения, не достатъчно надежден политически функционер.
През цялата последователна, единствено в отрицанието си на всичко постигнато, от т.н. „народна власт”, история на „прехода към демокрация и пазарна икономика”, Николай Банев публично и с икономическата си и управленска дейност, защитаваше позициите за дългосрочна плановост в развитието на държавата и нейната икономика.
Плановост, отчитаща и анализираща природните, инфраструктурните, енергийните ресурси на България; равнището и развитието на нейните трудови ресурси и образователно квалификационни възможности.
Нито едно от предложенията на Николай Банев – в резултат на огромен практически опит и синтезирана аналитика не бе прието на равнище управление на икономическите системи и трудовите ресурси в национален мащаб.
Нещо повече. Системата, която Николай Банев създаде и развиваше бе анатемосвана от враговете на българската икономика като „комунистическа”, „неблагонадеждна”, „антизападна” и с прочие подобни квалификации и отрицания от времето на „студената война”.
Сценаристите на Паричния съвет (Валутния борд); на зависимостта на БНБ и българските банки от чужди ментори; на безгръбначното ни и всичко приемащо допълзяване до НАТО и ЕС; Кръга на евроатлантическите марионетки отлъчиха публично и без право на индулгенция Николай Банев и подобните нему и поведоха хибридна, безпощадна война за тяхното пълно и безвъзвратно унищожение. Изградиха и затвърдиха, чрез открито нарушаващите антимонополното законодателство, консолидирани антибългарски медии, обществен имидж на Николай Банев и подобните нему, като „червени” олигарси, „назначени” капиталисти, „грабители” на народното богатство, „унищожители на заводи”, „перящи престъпни капитали”; „организирани престъпници”, „гаврещи се с и уволняващи хиляди работници”… и прочие, и прочие лъжи и безобразни измислици.
Изградили армия от роболепни чиновници, неспособни да се препитават с друго, освен с изпълнение на инструкции и заповеди. Припознали репресията, като перфектната юзда за „чужди и свои”, ГЕРБ и хамелеоните на прехода около тях, окончателно затвърдиха господството на чуждите интереси в българската икономика и политика. „Мероприятията”, които бяха проведени още по време на управлението на т.н. „тройна коалиция”, разчистиха моралните останки по пътя на грубите „законово-поправъчни” и „административна” репреватизация; кражби и унищожение на бизнеси; „печелене на обществени поръчки” и на евро проекти.
За кого е тайна, че хиляди иновации, хиляди интересни и значими проекти невидяха и не виждат бял свят, защото тяхното „ноу-хау” се открадва безсрамно дни след тяхното представяне в някой „прозрачен” и „публичен” конкурс?
За кого е тайна, че мутрите унищожиха независимият български бизнес, че душат „стартъпите” в зародиш и позволяват само на избрани чужди инвеститори да инвестират в България? За кого е тайна, че репресивната машина работи със софтуер написан от евроатлантическите циници.
За първи път имам възможност в ареста да гледам телевизия толкова дълго време – по 15-16 часа на денонощие. Потресен съм от схематичността, унификацията и лоялността на медиите към подаваната им от властите информация. Дори критиката на свободните и пиперливи в миналото журналисти е някак си приглушена, предпазлива, витиевата.
Тъжно е в страна с толкова опитни, образовани и умни журналисти да се преповтарят многократно „новини”, създадени преимуществено от властите и техните чужди началници. Тъжно е, когато силата на научния, на професионалния, на експертния анализ е преборвана перманентно на медийния тепих от първобитното сумтене и буботене на неграмотните, на първосигналните ни онбашии.
Олицетворението на българските права и свободи, вездесъщият Ахмед предупреди „политическия елит”:
„Има опасност от маргинализация и най-вече опасност масите да направят улична възстановка по Зола, без да са го чели. А това е особено опасно за „елита”, довел улицата до мизансцена на „Вертеп” и „Жерминал”.
Боже опази!
Че тогава улицата „няма да бръсне” ни турци, ни цигани, ни емигранти, ни европейци, ни „нарядни хрантутници”.
Не може да се отрече, че Доган познава подводните течения в обществото. И че „грабежа” на шепата хвърлени в арестите „олигарси” няма да е достатъчното оправдание за мизерията, корупцията и престъпността, сред която се опитват да оцеляват масите.
От истината не се бяга. Тя рано или късно се възправя – гола, обляна в чиста светлина, незатъмнима.
Пиша тези редове на коляно – в по-мизерни условия и от циганските гета, до които по време на „успешното” евро председателство не можаха да се дотътрузят Юнкер и останалите полуинфантилни началници на нашите „европредседателствуващи”. Не можех да повярвам на очите си от моята „европейска” килия, че телевизиите по време на финалните акорди на смешното министерство за доставка на памперси и транквиланти в хотели, като тези на издирваните с Интерпол Арабаджиеви, се занимаваха с безоблачното парламентарно бъдеще на пращящата от здраве екс-министърка. Без капка анализ, без капка изводи, дори без капка гръмки обещания за очакваните ползи от невероятно успешното ни европредседателство.
Приятели, огромни извинения! Забравих, че Коледа е пред прага на нашата бедна, но горда държава. Държава със здрави и непристъпни граници. Държава, през която и Дядо Коледа ще трябва да премине транзит, защото я е поспрял да почине някъде, я е останал без шейната си или е останал в някой следствен арест за превоз на контрабандни подаръци и с още куб обвинения свързани с наличието на евентуална престъпна група от поръчители, производители и съучастници в превоза и доставката на подаръците. Но да се надяваме, че Дядо Коледа е по-опитен от нашите апаши и прокурори и че ще може ловко да си свърши работата и да се измъкне невредим от извън шенгенското европейско пространство. Простете ми за иронията за добрия старец. Едва ли чакащите го с нетърпение ще я одобрят. Но нека да си имаме (особено чакащите го) едно на ум. Защото в свободна и правова държава като нашата никой не е над закона. А законът важи и за Дядо Коледа!
Аз, като ваш приятел, „нарушил закона” по седем обвинения, според една следователка и двама наблюдаващи прокурори, събрали с рекорд за Гинес, за цял месец, 123 тома плява. Както знаете, се изтягам в ареста и не си лъзгам шейната по Коледа. Е вярно е, че и аз съм заръчал желанията си на дядо Коледа, но дори на него ще му е трудно да ги изпълни тази Коледа. Както трудно ще му е да изпълни желанията на няколко милиона чакащи го българи.
Но нека да бъдем оптимисти, скъпи мои приятели!
Идва Коледа!
С нея отново се възраждат мечтите!
Мечтите не са като желанията! Тях никой не може да ни отнеме!
Весела Коледа!
Николай Банев