БЛОГ
Роден съм бял, което ме прави расист. Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб. Притежавам къщата си, с всякакви екстри,...
Hi, what are you looking for?
Вестник Зора
БЛОГ
А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният. Хората идват и си отиват. Раздялата...
БЛОГ
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️ Пускам този пост от позицията на журналист, който...
БЛОГ
Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно. Хора, които се върнаха в България, започват отново...
БЛОГ
София, октомври 1985 г. Ех, какви времена настанаха! Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте...
БЛОГ
Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17. И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде....
БЛОГ
Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока. – Да...
БЛОГ
Срещнах една позната и тя ми каза: „Бях на морето 20 дена да поживея.“ Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се –...
БЛОГ
Едно време, баба казваше:🍩💄 ,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът...
БЛОГ
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА.. Уважаеми, народни депутати, баба реши писмо да ви прати. Здравейте, другарки и другари, дано писмото ми здрави ви завари,...
БЛОГ
Здравейте. Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми...
LIFE
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите. Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност. Те мечтаят за стоки. 💔„Когато любовта вече...
БЛОГ
Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка. Тя седеше на старата пейка пред блока — същата...
БЛОГ
Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто. Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други...
БЛОГ
Димът се виеше като спомен — бавен, упорит, леко горчив. Миришеше на печено месо, на дърва и на време, което никога не бърза. В...
БЛОГ
Стаята миришеше на старо дърво, на чай и на нещо тихо, което не можеше да се назове — може би време. Светлината се процеждаше...
БЛОГ
Сутринта беше още млада, но селото вече дишаше тежко — като стар човек, който се събужда с болка в костите си. Росица стоеше пред...
БЛОГ
Размишлявам:”Коя подлога разрешава този коридор и ме въвлича в нещо, за което не знам?! Аз, гражданин на Република България, искам да знам защо трябва...
