Мина по-малко от седмица след въвеждането на новите мерки, а управляващите започнаха да говорят, че броят на новозаразените с COVID-19 вече намалява.
Така ли е наистина? Свободна Европа потърси отговор на тези въпроси от двама експерти по анализ на данни – консултантът Георги Клисурски и eкспертът по електронно управление и IT предприемач Божидар Божанов.
Разговорът ни с тях протече на фона на прекратени присъствени занятия в училище, затворени детски градини, ясли, молове, заведения и фитнеси, забранени присъствени конференции, конкурси и всякакви групови активности.
Председателят на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски вече беше казал, че ефектът от тези мерки ще се усети през втората и третата седмица, когато се очаква да спадне броят на заразените и смъртните случаи.
Има ли спад на новозаразените?
“Въпреки че официалните данни показват намаление на потвърдените случаи през последните две седмици, към момента реалното ниво на разпространение на заразата вероятно не намалява”, каза за Свободна Европа Георги Клисурски.
Той разглежда съотношението между новопотвърдените случаи и направените PCR тестове. И при двата показателя официалната статистика за коронивируса отчита спад. “От 15 ноември насам седмичният процент положителни PCR тестове е в сравнително тесния интервал между 38% и 41% (почти константен) и съответно показва, че новорегистрираните случаи намаляват по-скоро защото намаляват извършените PCR тестове, а не защото по-малка част от тестваните са болни. Така че реалният брой новозаразени едва ли намалява – просто в момента се регистрират по-малко от тях”, каза Клисурски.
На същото мнение е и Божидар Божанов. “Броят заразени не е достигнал плато и не намалява. Да, това казва официалната статистика за брой заразени, но тук има два фактора. Първият е, че сме с 40% позитивни тестове. Това прави статистиката безполезна, защото препоръката на Световната здравна организация е до 5% позитивни, за да имаш някакво адекватно проследяване на заразата. Не, няма спад на заразените, но нямаме и реална картина колко са всъщност”, каза Божанов.
Как да разбираме причините за смъртността
По думите му броят смъртни случаи от COVID-19 също не е достигнал плато. “Тук е много важна методиката за отчитане на тези данни, а такава публично достъпна няма”, каза Божанов. “Смъртността продължава да расте и няма друга причина, освен COVID-19 – пряко (чрез заразяване на хора) и косвено (чрез поставяне на здравната система под стрес, заради който хора умират по други причини, без да има кой да се погрижи за тях”, обясни Божанов.
На същото мнение е и Георги Клисурски, според когото основният фактор за повишената смъртност през октомври и ноември е пандемията.
“Дори и при индиректните смъртни случаи, които медицински нямат общо с COVID-19, първоизточникът на проблема е пандемията, защото тя променя повeдението на индивида в търсенето на медицинска помощ, както и способността на системата да полага качествени грижи за пациентите. Ако нямаше пандемия, много от тези хора не биха починали, защото биха потърсили помощ по-бързо и биха получили по-добри грижи”, казва Клисурски. Според него “реалният брой починали от COVID-19 вероятно е по-висок, а допълнителната смъртност, причинена индиректно от пандемията, е в размери, съизмерими с тези на смъртността, произтичаща директно от коронавирусната инфекция”.
Клисурски изследва смъртността за пет седмици в сравнение със същия период през 2015-2019 г. През 2020 г. хората, починали в този период са с 6 000 повече. За същия период, според Единния информационен портал, от COVID-19 са починали 1 900 души. От какво са починали останалите 4 100 души? “Част от тях вероятно също от COVID-19 – хора, които късно са потърсили медицинска помощ, не са се тествали предварително (с PCR), или по други причини са извън официалната статистика. Друга част – от индиректния ефект на пандемията върху поведението на хората и здравната система”, каза Клисурски.
Официалните обяснения
В средата на ноември Свободна Европа попита Министерството на здравеопазването как се отчита броя на починалите от COVID-19. „Броят на починалите от COVID-19 включва лицата, починали на домашно лечение и в лечебни заведения за болнична помощ“, казаха от министерството. Те твърдят, че „броят на починалите у дома лица се отчита в Националната информационна система за борба с COVID-19 от регионалните здравни инспекции“.
От министерството не предоставиха обща статистика за броя на починалите в болница и у дома, а само данни за три дни. „За периода 17.11.2020 г. – 19.11.2020 г. включително, починалите на домашно лечение лица са 20, а починалите в лечебни заведения за болнична помощ са 380“.
“Публикуването на адекватни данни и техният анализ е необходим, за да може да се ръководи кризата”, казва Божанов. Според него е необходимо да се регистрират и публикуват отделно антигенните тестове, както и да се публикува методиката за отчитане на смъртни случаи с COVID-19. “Без адекватна картина всяка управленска мярка е стреляне в тъмното”, казва той.
