“Разбира се, мечтая тази епидемия да я няма, но никак не мечтая да не се занимавам с вируси и с епидемии , все пак това ми е професията. Огромно е натоварването, отговорността също е огромна. Освен това очакванията бяха много големи, специално за себе си аз мога да кажа, че много често ми бяха задавани въпроси, на които отговорът е много труден. Примерно: как мисля, че ще се развие (коронавирусът), какво следва оттук нататък“ – това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ проф. Радка Аргирова, която е председател на Българското дружество по медицинска вирусология.
“Според мен сме във фаза на затихване, вече това се чувства ясно. Аз самата трябва да ви кажа, че, известно е, извършвам от 80 до 100 PCR на ден (тестове за установяване дали даденият човек е заразен с коронавирус) в болницата и вече цяла седмица, даже 10 дни, не съм видяла положителен резултат. Това е сериозен признак на затихване“, изрази мнение специалистката по вирусология.
За мнението на колегата ѝ проф. Коста Костов, с който бяха заедно в Медицинския експертен съвет към Министерски съвет, че ако се тества в социални домове, сиропиталища или ромски махали, бройката на установените заразени с COVID-19 в България ще е по-голяма, проф. Аргирова заяви: “Аз също мисля, че е така, защото обхващането на тези хора, които са изследвани, общо взето, няма някаква определена представителност. Например по възраст, или по професия, или по местоживеене, особено по местоживеене – голям град, по-малък град, село. Етническо представяне също, защото виждаме заразени хора от всякакъв вид. Виждаме и роми, виждаме и български граждани, мъже, жени, деца, така че много трудно е да направим някакво обобщение. Въпреки всичко обаче затихва епидемията.“
За потайността на Щаба що се касае до данните, проф. Аргирова предположи, че това може да се дължи на военната им същност, визирайки вероятно шефа на ВМА ген. Мутафчийски, който е и началник на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса в нашата страна.“От друга страна аз съм свидетел и на нещо друго. От начало беше така – нямаше, нямаше почти две седмици открити хора, които да са заразени с вируса. След това започна постепенно да се наблюдава едно увеличаване на броя на новооткритите заразени лица, започнаха да се увеличават и т.н.
И когато вече стана сериозна в края на април, например, преди 1-и май, някъде там, бройката на откритите новозаразени лица, изведнъж се появи една умора от получаването на тези данни, едно такова чувство, че едва ли не това е заплаха. Аз тогава си помислих, че преди години искахме да ни казват истината, визирам “Чернобил“, например, ето сега ни казват истината, казват ни цифрите, но ние дали сме готови да ги приемем и какви изводи можем да си направим за тях? Има и такъв момент“, изрази мнение тя.
В разговора стана дума и за изследване в голяма търговска верига, по желание на ръководството й: “Това е едно много голямо изследване, което вече е обхванало до този момент 2800 души, всички работещи в тази верига. Има още няколко предприятия, които ще бъдат последните, като завършителен етап на това изследване. Работи се по този метод, за който преди около месец аз говорих, мисля, че беше в bTV, с пулове. Пуловете са по 20. Специално, преди да разкажа за този метод, лично аз съм проверила до каква степен тестовете, които използваме, могат да определят, ако там има дори и най-малкото количество вирус. Това е проверено, така че напълно сме сигурни в получените резултати.
Свидетели сме на много добра организация от страна както на лабораторията и болница “Токуда“, които са организатори откъм медицинската страна на изследванията, така и от страната на самата верига, на работодателите“, каза проф. Радка Аргирова. Попитана от водещата за резултата от тестването на тези 2800 човека от търговската верига, на която умишлено не се споменава името, проф. Аргирова отговори така: “До този момент не сме открили нито един положителен“.
“Може би трябва да се преразгледа добре как точно се изработват и формулират смъртните актове, как се декларира смъртта. Защо го казвам? Защото има смърт от COVID и смърт с COVID. Значи, ако един човек, е примерно с тежка сърдечна недостатъчност, или бъбречна, и прихваща вируса, така да се каже, заразява се с него и умира благодарение на него, този човек не умира от COVID, а с COVID. Той и без това е бил с една тежка сърдечна недостатъчност. Докато съвсем друго положение е, когато здрав и прав човек върви, заразява се, изкарва пневмонията, тежката белодробна, дихателна недостатъчност и в края на краищата умира. Това са две различни причини за смъртта. Впрочем, Италия прави в момента това. Италия преразглежда данните си за смъртта и счита, наскоро четох от един техен професор епидемиолог, че всъщност смъртността е по-ниска от това, на което бяхме свидетели, на цифрите, които вървяха по време на най-големия пик на тяхната епидемия“, обясни опитната вирусоложка.
Тя заяви още, че е получила поздравления от ген. Мутафчийски, проф. Кантарджиев и премиера Борисов. Последният я поздравил заради идеята ѝ за изследването на пулове, защото по този начин може да се обхванат по-голям брой хора с по-малко тестове. Проф. Аргирова отбеляза, че не го е измислила тя, то е измислено отдавна и просто е трябвало да си приложи, но преди да се приложи е трябвало да се изпита и тя е направила именно това.
За недостига на хората в българското здравеопазване и в частност в областта на вирусологията: “В областта на вирусологията проблемът е огромен. И той има защо да бъде огромен. Няколко са факторите. Но на първо място слагам и упреквам изключително ръководството на Националния център по заразни и паразитни болести. И до ден днешен проф. Кантарджиев, който е микробиолог, казва: “Няма такова нещо вирусология. Всичко е микробиология.“. А виждате, че трябват вирусолози, то се вижда навсякъде.“
“Ще изчезне или отново ще се появи COVID: “Смятам, че вирусът премина вече през милиони хора. Преминавайки през толкова много хора, през толкова много имунни системи, вирусът отслабва. Това отслабване може да бъде до степен напълно да изчезне и да сме свидетели на едно затихване със завършване на епидемията, така като беше случаят със SARS, предишният вирус. И както въобще широката общественост не разбра за другата епидемия в 2009 година – MERS, близкоизточният респираторен синдром. Това е също коронавирус. Тогава се разви тази епидемия, много страшна, 35% смъртност, обаче изведнъж затихна. Това е единият сценарий.
Другият сценарий, който на мен ми се струва по-вероятен, е, че той ще остане като една тлееща инфекция. Примерно, има заразен, който не спазва, или той не знае може би, тези мерки на социална дистанция, заразява хората, които са около него, няколко души се разболяват, това преминава и нещата се успокояват. Тоест, в отделни райони, на отделни места, би могло да има такова нещо, спорадично ще го нарека, защото все пак не е епидемия, а заразяване. И мисля обаче, че до края на годината ще имаме такива огнища, без обаче да се налага, това съвсем сериозно го мисля, спиране на живота. Това беше повече от карантина“, изрази експертното си мнение проф. Аргирова.
Председателката на Българското дружество по медицинска вирусология е на мнение, че втора вълна през есента няма да има. “Би трябвало да има втора вълна, ако вирусът толкова силно е мутирал, че вече се е превърнал в нов. Засега нямаме такива сведения.“.
Тя бе категорична, че не вярва на конспиративните теории за вируса и допълни, че периодите, в които настъпват такива епидемии, са най-благоприятни за развиването на конспиративни теории.
“Свинският грип, птичият грип, всичко това тръгна от Китай, всичко тръгна от тези пазари. Вече е крайно време тези пазари да бъдат закрити. Мисля, че ако СЗО иска да направи нещо полезно, трябва да накара и да направи така, че китайците да закрият или по някакъв начин да хигиенизират тези пазари. Разбирам, че това са хилядолетни традиции, но в края на краищата цялото човечество страда“, категорична бе проф. Аргирова в мнението си.
Според нея забраната за разходки в парковете, която имаше в България в доста голяма част от периода на извънредно положение, граничи с антиздравно послание, защото всички знаем, че разходките сред природата са полезни.
По повод на скорошната медийна изява на ген. Мутафчийски, в която той си изпусна нервите, проф. Радка Аргирова не пожела да коментира в конкретика, но отбеляза, че ако нея я поканят да коментира нещо свързано с хирургията, ще откаже, защото това не е нейната специалност.
В края на участието си в студиото на ФАКТИ тя припомни за печалния край на някои професори и лекари в българската история, които са се захващали с политика.
