Нашата здравна система с всичките и недостатъци, за които много сме говорили, все пак има капацитет да се справи с епидемия от корнавирус.
Според данните на НЦОЗА, страната ни разполага с 53 хиляди болнични легла, от които 40 хиляди са легла за активно лечение. Имаме и 2000 интензивни легла и толкова респиратора.
За миналата година са извършени 2 милиона и 300 хиляди хоспитализации при използваемост на леглата от 62%. Имаме близо 30 хиляди лекари и 50 хиляди сестри, акушерки лаборанти, рехабилитатори и фелдшери. Имаме разгърната мрежа от спешни центрове и филиали, имаме над 4500 лични лекари и още толкова специалисти в извънболничната помощ и зъболекари. е
Това е огромен ресурс, голяма част от който в момента стои неизползван. Болничните легла са много повече, отколкото биха ни трябвали дори и при най-лош сценарий.
Да вземем за пример Италия, която е образец за лошо управление на кризата с COVID-19. Общият брой на потвърдените заразени с коронавирус за 2 месеца(февруари и март) е 115 хиляди души.
Сега да видим какво би се получило, ако в България се развие Италианския сценарий.
Населението на Италия е 60 милиона души или тя е девет пъти по-голяма от България. Ако екстраполираме данните при италиански сценарий, броят на регистрираните случаи, заразени с коронавирус в България за април и май биха достигнали 12 хиляди души. Дори всичките да бъдат хоспитализирани едновременно за два месеца, ще ни останат „свободни” още 41 000 болнични легла.
Според епидемиологичните данни, събрани от различни страни, 10% от всички заразени се нуждаят от хоспитализация. Тъй като броят на заразените е по-голям от броя на регистрираните случаи (Италия както и България тества предимно хора със симптоми), нека удвоим този показател, като допуснем, че 20% от заразените ще постъпят в болница.
Според публикуваните данни, 4053 пациенти или 3.6% от случаите в Италия са имали нужда от интензивни грижи.
Да видим какво се получава при такова допускане:
При развитие на Италианския сценарий в България, за период от 2 месеца ще се наложи 2683 пациенти да бъда настанени за болнично лечение. Ако приемем, че средният им престой е 15 дни, то ние бихме имали нужда от 670 легла за тяхното лечение. Тъй като заразяването няма да става равномерно, нека направим допускане, че в пика на епидемията ще имаме нужда от два пъти повече легла от средното – 1340.
Както беше посочено по-горе, здравната ни система разполага с 53 хиляди легла, от които 40 хиляди за активно лечение. Максималният брой легла, които биха ни били необходими за лечението на болни с COVID-19 се равнява на 3% от разкритите легла за активно лечение (2,5% от всички легла).
Възможно ли е леглата да не стигнат защото са заети от хора с други заболявания? Според данните на НЦОЗА, използваемостта на леглата в болниците през миналата година е била 66.2%, тоест 1/3 от леглата за активно лечение или 13300 легла са били свободни така или иначе, което е 10 пъти повече от необходимите в пика на епидемията 1340 легла.
Да видим как биха изглеждали нещата от гледна точка на възможностите за интензивно лечение и обдишване на най-тежките случаи. Със Заповед № РД-01-159/27.03.2020 на здравния министър за нуждите на интензивното лечение на болни с COVID-19 са определени 1324 легла.
При развитие на Италианският сценарий, общият брой на болните, нуждаещи те се от интензивно лечение за период от 2 месеца е 473 или почти три пъти по-малък от всички, определени със заповедта на министъра, интензивни легла.
Пикът на броя заразени за един ден в Италия през последните два месеца беше 4200 души. Спрямо нашето население, би следвало пикът на новорегистрираните случаи да е 490 души (20 пъти повече от съобщаваните до този момент). Средногодишно в страната се извършват над 20 милиона прегледа или по над 55000 на ден. Прегледаните пациенти с коронавирус биха били 0,9% от всички прегледи, извършвани в страната. Тоест, ако средно един лекар извършва по 100 прегледа на седмица, то в разгара на пандемията ще прави по 101.
Сега да допуснем, че 20% от тези 490 новооткрити заразени с коронавирус пациенти трябва да се хоспитализират. Това прави общо 98 хоспитализации на ден. През 2018 година по данни на НЦОЗА, броят на хоспитализациите страната е бил 2 милиона и 207 хиляди, което е средно 6046 хоспитализации на ден. 98 хоспитализирани в пика на епидемията от коронавирус ще са точно 1.6% от обичайния брой хоспитализирани дневно в страната. Това дори е по-малко от разрешеното от НЗОК отклонение в размер на 3% в месечния брой хоспитализации, отчитани от болниците.
Можем да направим още съпоставки и екстраполация на данни, но тези са напълно достатъчни за да докажат, че капацитетът на здравната ни система е достатъчно голям за да обслужи без проблем епидемия от COVID-19 с мащабите на Италианската и дори два, три пъти по-голяма.
Числата не лъжат. Капацитетът на здравната ни система е много по-голям от нуждата, която би възникнала и при най-лош сценарий.
Правителството взе решение да удължи блокадата на страната с още един месец. При липсата на каквито и да е данни за оценка на кризата и по признанието на кабинета, че не може да направи прогноза, единственият аргумент за удължаване на срока на извънредното положение, посочен в прессъобщението бе „да бъде намален натискът върху здравната система”.
В момента в страната ни има малко над 400 заразени, от които малко над 100 настанени в болница. Здравната система в момента не само, че не е под натиск, а в резултат на забраната за планови операции, профилактични прегледи и страха на хората от заразяване, тя бездейства.
Както може да се види от направения анализ и прости изчисления и при развитие на най-лошия възможен сценарий, нашите болнични и извънболнични структури имат капацитет в излишък, за да приемат и лекуват болните с COVID-19.
Тези изводи неизменно водят до основния въпрос:
Какви са истинските причини за въвеждане и за продължаване на извънредното положение в страната? Дали това е резултат на въпиюща некомпетентност при управлението на кризата или има други, неизказани мотиви?
Има няколко подвъпроса, чиито отговори биха могли да хвърлят малко светлина:
Случайно ли е назначен щаб, начело с генерал, вместо да се следват процедурите на Закона за бедствията или тези на националния план за борба с пандемиите?
Случайно ли беше това, че първата телевизионна изява на щаба беше да покаже по телевизията носилка, предназначена за болни с холера, чума и ебола, като демонстрация на това което ни очаква, при положение, че същата носилка нито веднъж не е използвана след това?
Случайно ли ни показваха спортни зали с легла, разполагани там от военнослужещи?
Случайно ли се дават по няколко пресконференции дневно по темата, независимо от липсата на някакви извънредни новини, свързани с разпространението на вируса?
Случайно ли беше съобщението на щаба, чиито началник е и началник на ВМА, че при общо 36 болни, Пирогов и ВМА, които са общо с над 1000 легла, са изчерпали капацитета си за лечение на COVID-19?
Случайно ли решението на Правителството да предложи въвеждане на извънредно положение бе съобщено в полунощ?
Случайно ли е, че пресконференцията, на която беше съобщено за първата положителна проба за коронавирус беше в полунощ?
Случайно ли е, че Председателят на Народното събрание обяви на извънредна пресконференция в полунощ, че един депутат е дал положителна проба?
Ако погледнете изредените до тук въпроси от психологическа гледна точка, не се ли създава впечатление, че последицата от тези случайни събития е създаване на напрежение и страх?
Как може да се разсее страхът и да се намали напрежението? Като се каже каква е истината и се покаже действителната картина и рискове?
Е на фона тази констатация, може би не е случайно, че въпреки препоръките на СЗО и на всички независими експерти за масово провеждане на тестове, Правителството упорито отказва да го направи? Защо Правителството няма да иска да се изясни картината на епидемията в страната?
А случайно ли е, че и Парламентът и съдилищата спряха работа, в този момент? Дали някаква закономерност не се крие в тази поредица от случайности?
Д-р Стойчо Кацаров
