Проф. Диана Йонова, от столичната болница „Лозенец” е категорична, че има пряка връзка между селенов дефицит и вирусни инфекции, и специално с РНК-вируси. Това показват няколкогодишните й изследвания в тази област. На страницата си във фейсбук тя публикува свой коментар по актуалната тема, която предлагаме на своите читатели:
Проф. Диана Йонова, д.м.
Тази сутрин искам да кажа на всички приятели и на всички техни приятели и познати нещо важно, свързано с корона – вируса:
Преиграване има, но най-вече у нас. По принцип в различни страни се реагира с различни по степен профилактични мерки и карантината е по-строга и масова в по-засегнатите държави, (последното е правилно). Ние с доцент В. Димитрова, с която работим в болница „Лозенец“ (също интернист и нефролог, но и фармакотерапевт!), подготвихме статия за връзката на селенов дефицит и вирусни инфекции, и специално с РНК-вируси. Ще я публикуваме A.S.A.P. и ще я пратим едновременно в МЗ и Здравната комисия на НС.
До дни ще напишем и популярен текст по проблема , за широката аудитория в медиите. В общи линии тук ще кажа, че има пряка доказана връзка между агресивността на РНК-вирусите и селеновия дефицит, както и че вирусните инфекции значимо редуцират серумните нива на селена, т.е. и те самите създават такъв дефицит. Най-засегнати райони са: 1. В Китай, където са съчетани белтъчно недохранване, остър континентален климат и пренаселеност и,
2. Две съседни области в Италия, едната-Венето (не помня дали и другата-Ломбардия) наскоро преживяха тежък „воден стрес“, т.е. – натрупване на оксидативни радикали в човешкия организъм, свързано с изчерпване на селеноензимите-антиоксиданти. Редуцират се и други антиоксиданти, но селеновият дефицит е най-пряко свързан с мутациите на РНК вирусите в посока агресия и репликация. За лаици тези обяснения са достатъчни, а за посредствени хора даже са в повече, но тук аудиторията е достатъчно интелигентна в преобладаващата си част.
По наше мнение е добре да се направят тестове за серумен селен и плазмена глутатионпероксидаза на пациентите с позитивен корона вирус (в големите мед. лаборатории-ВМА, „Александровска“болница -София и т.н. се правят такива кръвни тестове) и според дефицита му да се суплементират със селен от 50 до 200 микрограма. За населението – който има възможност да изследва поне селен в кръвта (на гладно!) и при наличие на дефицит или долногранични стойности да приема селен от 50 до 100 микрограма веднъж дневно, по време на хранене поне 1 месец. Който няма такава възможност да увеличи приема на яйца, риба тон, ядки (орехи, бадеми, кайсиеви ) .Много богати на селен са бразилските орехи – 4-5 ядки дневно са оптимална доза при умерен дефицит и долна граница на нормата. Същото важи и за постещите и веганите!
Всичко това е събирано от доц. Димитрова и мене в последните 2 години, аз самата съм участвала и ръководила научни проекти по теми, свързани с някои микроелементи,вкл. селен, най-вече във връзка с бъбречните заболявания, но разбира се, имаме познания и върху други техни характеристики. Но за да сте сигурни, че не са празни приказки, потърсете в „чичко Гугъл“, има и популярни статии, има и научни, предимно на английски. Не знам защо до сега не се коментира селена, дори като хипотеза, и не намерих публикации по този въпрос във връзка с корона-вируса, но пък е доказана връзката на селеновия дефицит с повечето от РНК-вирусите, а корона-вирусът е такъв! Пиша на страницата на г-н И. Василев, защото много хора четат публикациите на г-н Василев, публикувам и на моя ФБ страница, разпространете го, ако приемате съветите ни. Да приемате белтъчни храни, които са богати на селен – това поне не е свързано с интоксикация и не крие особени рискове!
