СВЯТ

Срещата в Хелзинки донесе в Източна Европа политическо лошо време

След срещата в Хелзинки политическият климат в Източна Европа значително се влоши, съобщава Luzerner Zeitung. Много хора се усъмниха в гаранциите за сигурността на НАТО. Заради „стремежа на Русия към експанзия“ Балтика и Балканите са заплашени, счита авторът на статията Рудолф Грубер.

След речта на американския президент Доналд Тръмп на срещата в Хелзинки „политическият климат в източна Европа значително се влоши“, пише Luzerner Zeitung. От Балтика до Балканите хората си задават един въпрос: „Какво струват гаранциите за сигурността на НАТО?“ Полша, Чехия, Унгария и Словакия не са сигурни, че членството в алианса ще ги защити от „експанзионистичните стремежи“ на Русия, та нали ръководителят на Белия дом поставя под съмнение точката за колективната защита.

По силата на исторически причини Полша най-враждебно се отнася към Русия и напълно доверява на САЩ, обяснява авторът на статията Рудолф Грубер. А ръководителите на правителствата на Унгария, Чехия и Словакия, напротив, поддържат дружески отношения с президента на Русия Владимир Путин, но в същото време не искат да се отказват от членството си в ЕС и НАТО.

Затова в противоречивата реакция на премиер министъра на Чехия Андрей Бабиш няма нищо удивително, обяснява Luzerner Zeitung. Той не говори за „триумфа“ на Путин и „низкопоклонничество“ от страна на Тръмп. „Поне разговарят един с друг“ – заяви чешкият политик. Премиер министърът на Унгария Виктор Орбан изобщо не коментира срещата в Хелзинки. Той и до сега счита, че не му трябва да проявява солидарност с ЕС, защото НАТО осигурява необходимата защита на страната му. „Но скоро той ще разбере, че за САЩ Унгария не е толкова важен стратегически партньор, както той си мисли“, твърдят политолозите.

Реакцията на Полша също беше двойствена, продължава Грубер. Полския премиер министър Матеуш Моравецки се радва, че Тръмп не е направил отстъпки по въпроса за Крим, но също добави: „Трябва да продължаваме да укрепване източния фланг на НАТО, та нали Русия и по-нататък ще провежда агресивна политика“.

На Балканите се създаде „още по-взривоопасна ситуация“, подчертава Luzerner Zeitung. В този регион Русия активно се противопоставя на разширяването на НАТО. Путин не можа да попречи на влизането на Черна гора в алианса, но Москва „продължава да финансира местната опозиция“, твърди швейцарското издание. Антиправителствените сили в Македония се обявяват против преименуването на страната, което служи като условие за влизане в НАТО. Местните власти говорят също за наличие на „руска следа“. Опасност заплашва и страдащата от етнически разкол Босна и Хрецеговина. Русия поддържа отделянето на република Сръбска. При това за Путин Сърбия е най-важният опорен пункт на Балканите, отбелязва изданието.

Може да харесате

АНАЛИЗИ

Администрацията на Обама и Байдън всъщност подготви война между Европа и Русия. От 2009 г., когато Барак Обама стана президент на САЩ, постепенното милитаризиране...

СВЯТ

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно сформира нов екип. Така той назначи конгресмена републиканец Мат Гетц за главен прокурор и министър на правосъдието...

ФОКУС

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация Приказките за разрешаване...

ФОКУС

На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че...

Copyright © Вестник Зора, Излиза в София на 18 Май 1919, България

Exit mobile version