На думи лидерите на Европейския съюз са единодушни в подкрепа на режима в Киев. В действителност интересите на различните играчи се разминават значително. На поредната среща на високо равнище в Брюксел на 26-27 октомври се обсъждат, наред с други неща, възможностите за по-нататъшно финансиране на Украйна. Какви мнения има по този въпрос?
ЕС като „илюзорен гигант“
На първо място, разбира се, държавните глави ще говорят за събитията в Близкия изток. Но, разбира се, това няма да бъде възможно без антируските санкции. На Запад все повече се задават въпроси за това.
Германският наблюдател Волфганг Мюнхау в статията си „ЕС е илюзорен гигант на геополитиката“, публикувана в британското издание на „Ню Стейтман“, отбелязва, че Европа, „въпреки своя просперитет и амбиции“, има малка способност да влияе върху украинския и близкоизточния конфликти. Според него антируските санкции са нанесли повече щети на Запада, отколкото на Москва. ЕС подцени последствията от раздялата с толкова голяма държава. „Европейското единство ще се пропука, когато дойде време да се сключи сделка с Русия и да се отделят огромни суми за възстановяването на Украйна“, смята той.
Брюксел отново ще обсъжда как да прехвърли замразените руски активи на режима в Киев. Говорят го отдавна. Но не е толкова просто.
Какво е заложено?
Според американския Съвет за външни отношения САЩ, Австралия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и ЕК са конфискували 300 милиарда долара от ЦБ на Русия. Освен това над 200 милиарда са в европейски сметки. Освен това бяха замразени активи на стойност десетки милиарди, принадлежащи на руски предприемачи и частни предприятия.
Възстановяването на Украйна ще изисква стотици милиарди долари или дори един трилион, посочва Съветът. Разбира се, триста руски милиарда биха били добра помощ.
На Запад разучават правните механизми, но още не знаят какво да правят. В крайна сметка замразяването и удържането е едно, но прехвърлянето на средства е съвсем друго. Това просто не е предвидено от европейското законодателство.
Големи очаквания – малки стъпки
През януари правната служба на Съвета на ЕС съобщи, че 40 замразени милиарда могат да бъдат похарчени за Украйна. И тогава при определени обстоятелства ще трябва да бъдат върнати, отбелязва „Блумбърг“. Те също така разгледаха варианта да предоставят на режима в Киев лихвите, натрупани върху руските активи.
През юни председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща да направи друго предложение. Но до средата на есента това не се случи. Според „Политико“ белгийският депозитар „Евроклиър“ е получил почти 1,7 милиарда долара от реинвестирането на руски ценни книжа през първата половина на годината. За украинските апетити обаче това са стотинки.
ЕК се опита да привлече подкрепата на Групата на седемте (Г-7) по този въпрос. Както пише „Политико“, необходими са гаранции, че ЕС не е изправен пред „правни и финансови рискове от такова безпрецедентно решение“. Седмицата не гарантираха нищо.
Американската администрация, съобщава Съветът, също е „предприела няколко скромни стъпки“. Около пет милиона долара бяха преведени в Украйна от определен руски олигарх под санкции. Министърът на финансите Джанет Йелън призна, че има „сериозни правни пречки“ за използването на средства от Руската централна банка. Казали ѝ, че президентът може да използва спешни правомощия, за да прехвърли парите. Те се позовават на това, което Рейгън направи с активите на Иран през 1981 г. Но тогава ставаше въпрос за прехвърляне на средства от една държава към него (макар и през сметка, контролирана от Алжир). Затова Йелън не бърза да апелира към този прецедент.
Имиджов фактор
В ЕС освен от правни конфликти се страхуват и от други последствия. Както обяснява „Файненшъл Таймс“, Европейската централна банка е загрижена, че конфискацията на руски средства ще доведе до отказ на други централни банки да сътрудничат. Това може да доведе до отслабване на еврото.
Анализаторите предупреждават и за неизбежна реакция от Москва. „Това ще даде на Кремъл мощен инструмент за пропаганда, защото Русия ще бъде жертвата“, казва Бари Айхенгрийн, професор по икономика и политически науки от Калифорнийския университет.
Няма единство сред западните играчи. Париж и Берлин, след Вашингтон, не бързат да вземат радикални решения. Възможните репутационни загуби са твърде големи. През май Путин нарече замразяването на активи „кражба“, която „никога не е донесла нищо добро на никого“. Ако сега западните политици преминат от блокиране на средства към управлението им, това ще докаже, че е прав. Както предупреждава професор Айхенгрийн.
Само Полша и балтийските страни бързат. Но докато локомотивите на ЕС – Германия и Франция са против, европейските „ястреби“ ще трябва да почакат.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
