Global Gateway – стратегията на империалитически настроената Урсула
Инициативите за европейско партньорство са насочени към установяване на господството на евроатлантическата неолиберална парадигма в целия свят
ЕС е основен геоикономически играч и се опитва да се позиционира като донор, помагащ на други страни. ЕС харчи десетки милиарди евро всяка година за „помощ“ на повече от сто държави по света, което се равнява на около половината от официалната помощ за развитие на ОИСР.
В същото време се забелязва, че ЕС се опитва да дискредитира други държави, които предоставят помощ на различни страни, по-специално Китай и Русия. Но тъй като Китай и Русия следват различна политика на помощ и кредитиране, за разлика от ЕС, Брюксел трябва да избягва и коригира програмите си.
Но въпреки факта, че редица европроекти все още имат пакети, които могат да се нарекат помощи, те винаги съдържат политически елемент, който говори за определени цели на ЕС.
Един от последните всеобхватни проекти, които налагат своя дневен ред под прикритието на помощ, е инициативата EU Global Gateway.
Официално се посочва, че „Глобалният портал е приносът на ЕС за намаляване на глобалния недостиг на инвестиции по света. Това е в съответствие с ангажимента на лидерите на Г-7 от юни 2021 г. да стартират основано на ценности, високи стандарти и прозрачно инфраструктурно партньорство, за да посрещнат нуждите от развитие на глобалната инфраструктура.
Глобалният портал също така е напълно приведен в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие, както и с Парижкото споразумение.“
Но дори в рамките на ЕС стратегията Global Gateway беше критикувана, защото до голяма степен се ограничава до преопаковане на вече съществуващи инициативи.
Тоест можете да проследите истинските му цели вместо заявените. Трябва да се отбележи, че инициативата се основава на новия европейски инструмент NDICI-Global Europe, който представлява значителна промяна в амбициите на европейската политика за сътрудничество.
Как работи
През 2021 г. беше приет Глобалният инструмент за съседство, развитие и международно сътрудничество (NDICI). Отговарящ за финансирането и изпълнението на дейности за развитие на ЕС през финансовия цикъл 2021–2027 г., този инструмент съчетава мандатите на различни предишни инструменти в един инструмент.
Те включват, наред с други:
– Европейският фонд за развитие на Африка, Карибите и Тихия океан (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ), който имаше изключителната характеристика на извънбюджетно финансиране (сега се прилага само за ОСТ);
– Европейски инструмент за съседство;
– инструмент за финансиране на сътрудничеството за развитие, който насочва помощта към Азия, Централна Азия, Близкия изток, Латинска Америка и Южна Африка; И
– инструмент за насърчаване на стабилност и мир.
Това беше прието от Европейската комисия през 2018 г.
Европейският глобален инструмент NDICI допълнително управлява Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (EFSD+), наследник на Европейския фонд за устойчиво развитие (EFSD), който предоставя финансова подкрепа за инвестиции за развитие по целия свят.
EFSD+ е придружен от външно приложима гаранция, която включва мандата за външно кредитиране на Европейската инвестиционна банка.
Обединяването на всички тези инструменти в Global Europe-NDICI дава на този нов инструмент много по-широк географски и тематичен обхват, както и мандат, който надхвърля традиционните цели за развитие, като изкореняване на бедността, и включва геополитически концепции и концепции за сигурност като стабилност и свят .
Геополитическата ориентация на европейското сътрудничество се отразява не само в широчината на задачите, но и в тежестта, която съседството придобива в този контекст.
Регламентът за NDICI включва редица специфични разпоредби по въпросите на съседството, които включват контрола на миграционните потоци и разпределянето на относително значителни средства за справяне с този проблем (19 милиарда евро, втората по големина сума след 29 милиарда евро, отпуснати за всички в Субсахарска Африка).
Крайното проявление на интеграцията и геополитизацията на помощта е нейното финансиране. Тъй като глобалният инструмент Europe-NDICI поглъща и бившия ЕФР, европейското сътрудничество за развитие сега се финансира изцяло от бюджетите на ЕС, като по този начин се дава по-голяма роля на Европейската комисия и, до известна степен, на Европейския парламент.
Освен това неговите 79,5 милиарда евро надвишават общите суми, разпределени за предишни инструменти, въпреки че не включват приноса на Обединеното кралство, което показва нарастващото значение, придавано на външното прогнозиране на ЕС.
В същото време усилията за подобряване на съгласуваността и интеграцията на действията на външната политика на ЕС и политиката за развитие доведоха до приемането през 2020 г. на така наречения подход на Екип Европа към европейското сътрудничество.
Това е опит да се повиши видимостта на ЕС в света като образувание, ако не монолитно, то с вътрешна съгласуваност и по-тясно и по-ефективно сътрудничество между неговите членове и да се представи като такъв пред външните си партньори.
Следователно неотдавнашното развитие на политиката на ЕС за сътрудничество за развитие обхваща последната и останалата част от европейската външна политика в една визия и стратегия, като по този начин интегрира техните цели, заинтересовани страни, динамика на властта и влияние.
В този геостратегически контекст, допълнително изострен от въздействието на пандемията върху развитието и оставащи само седем години до крайния срок за 2030 г. за постигане на Целите за устойчиво развитие, се появи инициативата Global Gateway.
Беше обявено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през септември 2021 г. като инструмент за отговор на необходимостта от „устойчиви и надеждни връзки, които работят в полза на хората и планетата“.
С други думи, Global Gateway има за цел да насърчи външната дейност на ЕС в областта на свързаността и инфраструктурата и има за цел да постигне тази цел чрез мобилизиране на 300 милиарда евро инвестиции в цифровия сектор, климата и енергетиката, транспорта, здравеопазването, образованието и научните изследвания.
Важно е да се подчертае, че Глобалният портал е упражнение за повишаване на видимостта, имиджа и съгласуваността на външните дейности на ЕС чрез неговото международно сътрудничество, което се представя като „положителна оферта“ за неговите партньори на основание, че има редица от предимства, като неговата устойчивост и регулаторно-правна основа.
В съответствие с тази посока инициативата формално ще се основава на шест принципа:
– демократични ценности и високи стандарти;
– добро управление и прозрачност;
– равноправни партньорства;
– екологичност и чистота;
– ориентация към безопасността;
– стимулиране на инвестициите в частния сектор.
С това, според самата фон дер Лайен, ЕС се стреми да засили ролята си в световния ред, като по този начин отговаря на нарастващото глобално присъствие на Китай, особено в сектори, свързани с инфраструктурата и цифровите комуникации.
Следователно инициативата Global Gateway не включва нов финансов пакет, а по-скоро изяснява, хармонизира и координира европейски външни дейности, финансирани от съществуващи фондове и инструменти, като използва подхода на Team Europe.
Следователно обявеното мобилизиране на ресурси се отнася до средства, които ще дойдат предимно от Глобалния европейски инструмент NDICI и неговия EFSD+ и Гаранция за външна дейност.
Освен това финансирането се предоставя чрез други инструменти като Инструмента за предприсъединителна помощ III, Interreg, InvestEU и Horizon Europe, както и онези средства, които сътрудничеството на всяка държава членка може да мобилизира чрез комбинирано финансиране.
И накрая, обмисля се и възможността за създаване на Европейска агенция за експортно кредитиране за подобряване на конкурентоспособността на европейските компании в страните партньори, въпреки че до момента не е постигнат осезаем напредък по това предложение.
Всъщност изпълнението на стратегията беше бавно. Първоначално беше решено да се включат редица европейски проекти в Global Gateway, които да служат като пилотни и демонстрационни проекти и да допринесат за разпознаването на ЕС на местно ниво и в очите на неговите партньори.
Този първи списък включваше проекти като оптичния кабел Medusa за свързване на Европа и Северна Африка, разширяването на оптичния кабел BELLA между Европа и Централна Америка и Карибите, Трансбалканския електроенергиен коридор в Източна Европа, Green Hydrogen Partnership и критични суровини с Намибия и Казахстан, както и проекта за зелен водород, по-специално с Египет; Впоследствие към тази селекция бяха добавени и други проекти.
Глобален портал срещу Китай
ЕС също така се надява да използва Глобалния портал, за да изтръгне китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), тъй като те смятат, че страните партньори, подписали меморандумите за разбирателство на BRI, са останали разочаровани и са изправени пред дългови проблеми.
Това се дължи на предизвикателства при регулирането на инициативата, като например липсата на прозрачност. Също така забележителен е традиционно полу- или неденоминационният подход на Китай, който до 2017 г. представляваше 81% от финансирането за развитие и съотношенията заем/дарение (първото надвишава второто с до 31 към 1), както и фактът, че китайските проекти имат значителен принос към външния дълг на страни като Джибути, Ангола, Лаос, Малдивите, Монголия и Черна гора.
По-общо, до 2021 г. се изчислява, че 35% от проектите в портфолиото на BRI са изправени пред сериозни предизвикателства при изпълнението, включително обществени протести, корупционни скандали, трудови нарушения и екологични проблеми.
Освен това, много от тези проекти са били съмнително икономически ефективни в Китай, където властите са станали по-малко заинтересовани от финансирането на грандиозни инфраструктурни проекти и са по-внимателни при управлението на икономическите и репутационните рискове, които възникват, ако те се провалят.
Това доведе до публикуването на много официални стратегии, насочени към превръщането на BRI в по-устойчива инициатива с проекти с по-високо качество. Китай също така смята, че геополитическият риск нараства, което налага Китай да даде приоритет на по-голямата индустриална и технологична автономия.
Въпреки това през септември 2021 г. Китай стартира своята Глобална инициатива за развитие (GDI), за да укрепи международния си профил като доставчик на помощ за развитие. Тази нова инициатива вече е подкрепена от повече от 60 държави в рамките на Групата на приятелите на GDI към ООН.
Това стартира паралелно и като допълнителна инициатива към проекта BRI. Докато последният е по-пазарно ориентиран, в който участието на частния сектор е приоритет, GDI е по-близо до „традиционния“ фокус върху сътрудничеството за развитие.
Финансово GDI се финансира от фондове за помощ чрез Китайската агенция за международно сътрудничество за развитие (CIDCA) и от приноса на Китай към международни програми и инициативи.
Тематично неговите осем приоритета за сътрудничество са: намаляване на бедността, продоволствена сигурност, отговор на COVID-19 и ваксини, финансиране на развитието, изменение на климата и зелено развитие, индустриализация, цифрова икономика и интернет свързаност.
Още по-важно е, че с GDI Китай засилва своята проактивна позиция за легитимиране на модел на развитие, който не се занимава с управление и индивидуални, граждански и политически права, както е в случая на Запад.
В този контекст стартирането на Глобалния портал на ЕС беше до голяма степен отговор на геополитическите и регулаторни предизвикателства, които BRI поставя пред ЕС. Тази загриженост се споделя от партньори от ЕС, които стартираха подобни инициативи като Build Back Better (САЩ).
Създадени са двустранни и министранни платформи, като Глобалното партньорство за инфраструктура и инвестиции или Партньорството между ЕС и Япония за устойчива свързаност и качествена инфраструктура.
ЕС обмисля как да подкопае усилията на Китай, например чрез мобилизиране на повече частен капитал в Global Gateway, тъй като неговото техническо сътрудничество позволява, наред с много други неща, да привлече капитал на етапа на планиране на проекти; а също и чрез сливането на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и националните банки за развитие.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
