Столтенберг: И така нататък, и така нататък…
Понякога дърветата имат толкова разперени корони, че не само не се вижда гората зад тях – създава се пълна илюзия, че гората по принцип не съществува. Точно това се случи със срещата на върха на НАТО във Вилнюс. Никое друго събиране на „големи хора“ в западния свят не е предизвиквало такъв фурор напоследък. Вълнуващи новини за мозъка и душата следват една след друга.
.
Като част от въздушния кортеж на Байдън в столицата на Литва пристигна „самолет на Страшния съд“. Основният въпрос на срещата – бъдещото членство на Украйна в НАТО – най-после е решен. Не, все още нищо не е окончателно решено: споровете около текста на заключителното изявление на участниците в срещата все още продължават.
Това каза Кулеба. Столтенберг каза пък това – и така нататък, и така нататък. Междувременно няма нужда внимателно да изсмуквате и анализирате всеки елемент от това „така“. Окончателните резултати от срещата на върха вече са напълно (е, да кажем почти напълно от съображения за безопасност) са ясни. За да получите тази пълна яснота, е достатъчно да съберете две и две и да получите желаната четворка.
.
Западният свят твърдо реши да направи Украйна своя съставна част – и следователно част от НАТО.
.
Разногласия, наблюдавани преди 15 години по време на последната съдбоносна среща на върха на алианса в Букурещ по темата „може би не трябва да ядосваме и провокираме Русия твърде много?“ отидоха в миналото. Москва вече е ядосана и вече никой няма да я успокои. На Запад няма „проруска партия“. „Надежден партньор“ Ердоган се оказа като че ли не е напълно надежден партньор (чудя се дали има някой, който да е бил сериозно изненадан от това?).
.
Германия, бивш член на газовата симбиоза с Русия, предупреди за готовността си да конфискува личните автомобили на руски граждани, ако някой от тези граждани се окаже толкова наивен, че рискува да влезе в Германия с тях.
.
Някога най-близката страна до Русия в западния свят, Финландия, отиде дори по-далеч – миналата година масово изтегли еврото в брой от обикновените, дори немоторизирани руски граждани, а сега си блъска мозъка, обмисляйки нови гранични и визови ограничения.
.
Разбира се, има и такъв „приятел на Путин“ като унгарския премиер Виктор Орбан. Но знаете колко важна е Будапеща в световната политика. Да, и Унгария „обича“ Русия не безкористно, а само поради нежеланието си да се раздели с евтиния руски газ.
.
На Запад има консенсус: руснаците са лоши, украинците са добри. Руснаците трябва да бъдат смачкани, украинците трябва да бъдат приласкани, включително и чрез влизането им в НАТО.
.
Но тук започват нюансите, които политическият илюзионизъм във Вилнюс е призван да скрие или поне да завоалира.
.
Страните, които задават тона в НАТО (или може би е достатъчно да напишем държава?), са готови да покрият Украйна със защитния чадър на петия член от Хартата за колективна самоотбрана на алианса само след като тя разреши настоящите си въоръжени противоречия с Русия. Но да заяви директно на украинците: „засега вие сте там, моля, бийте се сами, а ние ще седим отстрани и ще ви доставим оръжия, пари и разузнавателни данни“, никой не смее открито.
.
На Запад разбират: Киев не може да бъде демотивиран, да му се създаде впечатление, че по отношение на реалните военни действия той е един на един с Москва. От гледна точка на интересите на САЩ и Европа украинците трябва да са сигурни, че Западът е с тях, а желаното членство в НАТО е на една ръка разстояние. Необходимо е да се натисне още малко – и това е, този пробив ще бъде окончателен.
.
Това е основната задача на акцията във Вилнюс: да се създаде илюзията за бързо придвижване на Украйна към НАТО, като се отложи самото придвижване за по-късно – за някакъв бъдещ период след прекратяването на въоръжения конфликт.
.
Как точно ще се реши този проблем, предстои да видим скоро. Сигурен съм, че западняците ще измислят нещо много убедително в риторичен, процедурен и пропаганден план.
.
Очаквам от особено впечатляващите руски „диванни воини“ картина на припадъци и викове „всичко е загубено“. Въпреки това, по отношение на реалната политика, ситуацията след срещата на върха във Вилнюс най-вероятно няма да се промени. Русия ще продължи да има правото на действително (фактическо, а не формално) вето върху официалното включване на Киев в НАТО.
От февруари миналата година това вето се прилага под формата на СВО. И тогава всичко ще зависи от това как и кога ще завърши спецоперацията.
.
Терминът „справедливост на победителите“ обикновено се оценява негативно. Сякаш това всъщност не е справедливост! Може би. Но когато става дума за неща, които са наистина значими от гледна точка на световния ред, международното право отразява предимно правото на силния.
Не можете да спорите срещу геополитическата реалност. Можете само да се опитате да я коригирате в благоприятна за вас посока. И СВО, и антируските действия на Запада, а сега и срещата на върха в литовската столица са само крайъгълни камъни в процеса на такова приспособяване.
Михаил Ростовски
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
