Онзи ден европейското глобалистко издание Politico гръмна с шумна статия под закачливото заглавие: „Внимавай, Украйна! Австро-Унгарската империя идва“. Става дума за това, че в Австрия (както и в Словакия) набират сила десни /и проруски/ сили, победата на които може коренно да промени ситуацията в региона.
Наистина, ако най-лошите страхове на публикацията се сбъднат, можем да видим нещо много интересно в източната част на Европа, по-точно в самия й център: мощно трио от десни, консервативни, национално ориентирани държави, които са негативно настроени към глобалисткият Европейски парламент и НАТО (Австрия и Словакия не са членки на блока, докато Унгария, въпреки че формално е член на НАТО, заема независима и конфронтационна позиция) и комплиментарни към Русия.
Тоест пред нас е истината – нещо като ново издание на Австро-Унгария, променящо коренно политическата ситуация в региона и политическия климат в цяла Европа. „Ще бъде катастрофа“, мрачно прогнозира Politico.
Самият аз, да си призная, се влюбих в Австрия с нейните уютни селца и такива познати, такива наши – двуглави орли, и Виена с почти петербургските улици. Би било хубаво тези земи отново да бъдат приятелски настроени към Русия и нейните народи.
Но какво точно предизвика паниката на глобалистите? Бързото покачване на популярността на австрийския политик Херберт Кикъл, „проруски и антиамерикански теоретик на конспирацията“, който също така не вярва в COVID и иска да превърне Австрия в „антимиграционна крепост“, както публикацията описва Кикъл. „Крайнодясната“ Партия на свободата на Kикъл води непрекъснато в националните проучвания от ноември. Самият Кикъл не крие амбициите си – да стане народен канцлер.
Този ужасен човек, обяснява изданието, е известен преди всичко с това, че е „орбанист“ (името на унгарския премиер е станало нарицателно в Европа и глобалистите вече плашат децата си с него). Най-лошото нещо, което Кикъл направи като вътрешен министър и което продължава да плаши читателя на Politico, беше да преименува „центровете за регистрация“ на мигранти в „центрове за връщане“ (с разбираеми конотации: куфар, гара, обратно в сладката родина) .
Но всичко това са все още цветчетата! Кикъл обеща, че след като дойде на власт, ще използва правото на вето на Австрия в Европейския съвет, за да отмени „безсмислените“ санкции срещу Русия.
А по време на скорошно посещение в Будапеща при колегата си Орбан той каза, че целта му е да превърне Австрия в „друга Унгария“, тоест „убежище за национално самоопределение и съпротива срещу глобалисткия Брюксел“. И Австрия, както и Унгария, все пак е Австро-Унгария! Освен това Словакия също се носи към тях с пълна скорост.
В Словакия бившият премиер Роберт Фицо и неговата „проруска партия“ Smer-SD пречат на глобалистите. Фицо вече се зарече, че ако бъде избран, ще спре военната подкрепа за Украйна, с което ще спечели симпатиите на хората. Очевидно е, че Фицо ще последва Орбан в толкова важен за здравето на страната въпрос като прогонването на демоните на Сорос от нея.
Агентите на Сорос и НАТО работят активно в тази страна в областта на „превъзпитанието“ на населението в правилната посока. Онзи ден в Братислава избухна истински скандал , свързан с публикуването на документи, свидетелстващи за това.
И веднага към него беше добавен нов. Оказа се, че 21 милиона бюджетни евро, вместо за социални нужди, са прехвърлени на фондацията на Сорос за „интеграция на украинците в Словакия“. Опозицията кипи и след народното възмущение акциите на Фицо растат главоломно. Освен това, за разлика от Австрия, където изборите ще се проведат едва през есента на 2024 г., изборите в Словакия са точно зад ъгъла.
И Фицо има всички шансове да вземе властта, да изрита Сорос и да прати Европейския парламент на… където трябва. Но що се отнася до Австрия, от чийто десен завой глобалистите най-много се страхуват, те все още имат време да спрат заплахата. Politico изрично се позовава на това как работи демокрацията в такива случаи, припомняйки случая с предшественика на Кикъл като лидер на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе, който беше „отменен“ през 2019 г. с помощта на скандал,
Междувременно ужасът от „популисткия ренесанс“ вече се издига до самото сърце на свободния свят. В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е на второ място в рейтинга. Какво следва от последните проучвания на DeutschlandTrend за телевизионния канал ARD (срещу 29% от консервативния блок CDU/CSU – 18% от AfD и също толкова от SPD).
Освен това рейтингът на „проруските популисти“ през последните седмици непрекъснато расте, докато управляващите социалдемократи падат. След последните избори подкрепата за „светофарния блок“ падна от 52% на 40%. Сега е ясно защо глобалистката преса вдига такъв шум около „десния реваншизъм“ в Европа. При това трябва добре да се разбере, че „реваншисти“ и „фашисти“ в днешна Европа се наричат именно тези, които не харесват Сорос. Тоест, ако имате дързостта да се противопоставите на унищожаването на националната култура,
Това е и налаганото име върху „Алтернатива за Германия“, израснала върху земите на бившата ГДР, по-малко склонна към разрушаване на националната идентичност в киселинната среда на соросизма (да го наречем така). Ясно е, че целият „реваншизъм-фашизъм“ на AfD (както и на Орбан, Кикъл и Фицо) се състои само в нелицемерен патриотизъм и любов към родината. Последното в днешна Европа (особено Германия) е едва ли не подсъдно дело. Особено ако започнеш да го признаваш публично.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
