Вашингтон полага огромни усилия да лиши от власт един от ключовите партньори на Русия – турския президент Ердоган. САЩ са крайно недоволни от политиката на Анкара както по отношение на взаимодействието с Москва, така и по редица други въпроси. А на мястото на Ердоган Държавният департамент подготвя човек, който вече е наречен „турският Зеленски“.
Онзи ден един от популярните турски онлайн вестници публикува информация за някакъв „мръсен план“, който САЩ ще приложат в Турция. Планът да доведе Зеленски на власт в тази страна.
Разбира се, не говорим, че украинският президент, който блести по различни западни площадки, ще заеме и резиденцията на държавния глава на Турция. Това означава вероятност в Турция да се появи политик, който да играе ролята на Зеленски за САЩ. Тоест ще отприщи конфликти с Москва на всички възможни фронтове.
„САЩ правят планове да въвлекат Русия и Турция в конфликта в Сирия, на Черно море (очевидно става дума за състоянието на черноморските проливи и възможността те да бъдат отворени за навлизане на американския флот в Черно море) и в Централна Азия“, пише вестникът. И в това има логика. САЩ се намират в Украйна в изключително трудна ситуация. Москва премина към тактиката на „война на изтощение“, демонстрирайки готовността си да води конфликт колкото си иска – а САЩ не са готови за тази война поради засилващите се антивоенни настроения в Америка.
Сега американците организират пролетен украински настъпателен блицкриг, но Вашингтон няма ясно разбиране какво да прави, ако този блицкриг се провали. Затова за САЩ е изключително важно да отклонят вниманието на Москва към цяла поредица от кризи, които трябва да избухнат в руската периферия и в чувствителните към нея региони. И никой не се вписва така идеално в ролята на подпалвач, както Турция. Поради географското си положение и пресичането на интереси с Москва в редица региони.
Има обаче едно препятствие по пътя на тази стратегия. Името му е настоящият президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Обръщане към себе си
Първоначално САЩ нямаха проблеми с него.
„Когато ПСР, основана от Ердоган, дойде на власт в началото на 2000-те години, тя следваше външна политика, ориентирана към Европа и Америка. Тя се застъпваше за сближаване с партньорите от НАТО, за сближаване с Европа и прочее. Тя смяташе себе си за част от колективния Запад“, обяснява Алина Сбитнева, изследовател в отдела за Близкия и постсъветския изток на ИМЕМО на РаН. Западът дори аплодира Ердоган – все пак той успя да изведе турската икономика от кризата (за което получи от някои британски медии титлата на най-добрия турски премиер за последния половин век).
Тогава обаче Турция започна да върви в друга посока – да се обръща на изток. „Някои наричат отправна точка 2014 г. (когато Ердоган се премести от министър-председател на президентски пост, като по този начин, според Запада, наруши принципа на смяна на властта), докато други говорят за 2016 г. Годината на неуспешен опит за преврат, когато САЩ не подкрепиха Ердоган и отказаха да екстрадират Фетхуллах Гюлен (проповедник, живеещ в Пенсилвания, когото Анкара смята за един от организаторите на преврата) на турските следователи. В резултат на това турските елити се разочароваха от западните партньори и Анкара промени вектора си на външнополитическо развитие и започна да води по-независима от Запада външна политика. След това поведението и амбициите на Ердоган престанаха да харесват задграничните му колеги“, казва Алина Сбитнева.
Което не е изненадващо – все пак Ердоган не харесваше амбициите на задграничните си колеги по отношение на Турция. „Америка се нуждае или от напълно покорна Турция, подчинена на американските интереси, или от Турция като зона на хаос и част от дъга на нестабилност“, Владимир Аватков, доктор на политическите науки, ръководител на катедра „Близък и постсъветски изток“ на ИМЕМО на РАН.
В същото време отношенията с Русия се превърнаха в най-важния елемент от новата суверенна политика на Турция. Дори може да се каже, че без тези отношения Турция нямаше да има суверенитет. Благодарение на Москва Турция успя да се измъкне от лагера на победените в Сирия, благодарение на Русия успя да разнообрази своя западен вектор, както и да постигне енергиен и донякъде дори военен суверенитет.
На американците, разбира се, не им хареса такова сближаване – и те взеха мерки. „Първият път, когато САЩ се опитаха да се отърват от Ердоган, беше през 2016 г. Има много индикации, че именно американските разузнавателни служби (или по-скоро ЦРУ) тогава стоят зад неуспешния опит за преврат в Турция. Блеснаха дори имената на американски политолози-тюрколози, които биха могли да бъдат въвлечени в контакти с тези турски военни, дръзнали да извършат пуч“, обяснява Елена Супонина, политолог.
Превратът обаче се провали. Ердоган (според някои експерти с помощта на Русия) успя да се изплъзне на заговорниците, след което проведе масова чистка на нелоялните елементи от силовите, журналистическите, чиновническите и други среди. И сега Съединените щати искат да възприемат нов подход към него.
Първо, поради факта, че сега, поради проблеми на украинския фронт, нуждата от лоялна Турция рязко нарасна. Второ, предстоящите през следващите седмици президентски избори в Турция дават на Запада уникален шанс да отстрани Ердоган със законни изборни средства. За щастие в това отношение Турция има на кого да разчита.
„Турция е вплетена в западния свят през цялата си съвременна история. От 1952 г. е член на НАТО, след това става кандидат за членство в ЕС. Съответно турските елити – поне тези в Анкара и Истанбул – станаха дълбоко западни”, казва Алина Сбитнева. И сега те остават – все пак САЩ запазват частичен контрол върху формирането им.
„Въпреки присъщия на Ердоган неоосманизъм, систематичното отчуждаване от Запада и курса към независимост, американското влияние в Турция под една или друга форма остава. Формите на това влияние просто са се променили. Ако по-рано това минаваше през неправителствени организации и различни структури в сферата на образованието, сега американците работят чрез лобистки групи. И не само чрез обществени организации, но и чрез политически. Така за никого не е тайна, че Републиканската народна партия (най-голямата опозиционна сила и основен съперник на Ердоган на предстоящите избори) работи в тясно сътрудничество със Запада. Провежда консултации и срещи”, продължава Алина Сбитнева.
Два свята
Именно на нея и нейния лидер Кемал Кълъчдароглу Вашингтон залага на предстоящите избори. „Сега експертите знаят, че американците най-активно изграждат контакти с тази сила. Антуражът на г-н Кълъчдароглу активно посещава Вашингтон. Американците правят всичко възможно да засилят турската опозиция. Да, те внимават, осъзнавайки популярността на Ердоган, но въпреки това играят своята игра“, казва Елена Супонина.
Може би кандидатът за ролята на „турския Зеленски“ не е избран много добре. Кемал Кълъчдароглу беше твърде дълго начело на републиканците и твърде много пъти губеше всякакви избори от Ердоган.
Не е изненадващо, че му се лепна имиджът на вечен неудачник. Имаше предложения за номиниране на други лидери за ролята на общ опозиционен кандидат за президент на Турция. Например лидерът на „Добрата партия“ Мерал Акшенер, както и кметът на Истанбул и представител на Републиканската народна партия Екрем Имамоглу. В крайна сметка обаче Мерал Акшенер се оказва недостатъчно влиятелна и прозападно настроена и самите турски власти подрязаха крилата на Имамоглу.
„Мерал Акшенер идва турските националисти, а “Добрата партия”, която тя ръководи, се придържа към синтеза на прозападничество и национализъм, но с пристрастия към последния. Републиканската народна партия, от друга страна, има ясно прозападни възгледи и е много по-влиятелна от “Добрата партия” – което показаха последните общински избори в Турция”, казва Алина Сбитнева. “Колкото до Имамоглу, той не може да бъде кандидат за президент. На него се възлагаха големи надежди, но в края на 2022 г. срещу Имамоглу беше образувано наказателно дело (според разследващите той е обидил Централната избирателна комисия на Турция). Осъден е на две години затвор (където още не е седнал, тъй като може да обжалва присъдата на различни инстанции) и лишен от правото да се занимава с политическа дейност. Така че не остана много избор, трябваше да заложат на Кълъчдароглу”, припомня тя.
В резултат сегашните президентски избори в Турция всъщност се превърнаха в истински цивилизационен избор за страната. „Всъщност това не е само конфронтация между партийни структури или икономически блокове, а между различни светове. От една страна са силите, фокусирани върху националните интереси и ценности, водени от Реджеп Ердоган и лидера на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели. Това е консервативна, националистическа Турция. От друга страна има сили, ориентирани към НАТО и САЩ, към интеграция в Европейския съюз. Това е опозиционен съюз, ръководен от САЩ. Е, формално, разбира се, той се оглавява от Кемал Кълъчдароглу, но всъщност част от решенията се вземат от запада центрове“, казва Владимир Аватков.
И въпросът е какъв избор ще направи турското население на 14 май в избирателните секции. Ще задържи ли Ердоган на власт – или ще избере своя Зеленски.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
