Дерайлирането на влака в Охайо, наречено от някои „Американския Чернобил“, изглежда е по-лошо, отколкото се смяташе.
Влакът, който дерайлира на границата между щатите Охайо и Пенсилвания на 3 февруари, е бил натоварен с множество най-различни токсични химикали, което отначало не беше изяснено публично, разкри Агенцията за защита на околната среда, като каза, че не е открила никакви опасни нива на токсичност в района.
Разкритието продължи да покачва безпокойството сред жителите на Източна Палестина, много от които все още търсят отговори за нивата на потенциалното излагане на токсичен дим както веднага след катастрофата, така и сега, и дали е безопасно за евакуираните жители да се върнат по домовете си. Дори хора, на които не е било наредено да се евакуират, се чудят дали да не напуснат района.
Железопътната система на страната се разпада, но министърът на транспорта Пийт Бутигиг се безпокои от ИСТИНСКАТА заплаха: белите строителни работници отиват да работят за професионални подизпълнители в чужбина
„Трябваше и ние да бъдем евакуирани. Смърди от 48 часа“, казва Джаки Мур, 34-годишна, от Дарлингтън, Пенсилвания, което е на приблизително 8 мили от катастрофата. От нейния дом пламъците миришат на лак за нокти, описва тя.
Миризмата все още я има в Източна Палестина и това напряга жителите. След повече от седмица, изпълнена с въпроси какво точно е превозвал влакът, Агенцията по околната среда публикува в неделя списък от Norfolk Southern, в който се потвърждава кои химикали са изтекли и кои вагони са били разбити. Имало е 20 вагона, които са превозвали опасни материали, 10 от които са дерайлирали, съобщи във вторник Националният съвет за сигурност на транспорта.
Не е ясно дали от мястото на дерайлирането продължават да се отделят химикали. В допълнение към продължаващата миризма, жителите от близките райони изпитват главоболие, парене в очите и други симптоми.
Още от Ню Йорк Поуст:
„Записът от видеокамерата ми показва, че пилетата ми са съвсем добре преди да започне да гори огънят и веднага щом започнаха да горят, пилетата ми забавиха движение и умряха.“, казва Аманда Брешиър от Северна Лима. „Ако това може да се случи на пилетата за една нощ, представете си какво ще причини на нас след 20 години.“
Туит от Пресофиса на сенатор Ванс:
„Влакът не е бил обозначен с „високо опасно“. В момента търсим защо това е било така. Най-вероятно е грешка от страна на министерство на транспорта и в момента се опитваме да разследваме ситуацията.“
Възможно ли е да става дума за пестене на средства и претоварване на работниците от страна на железопътната компания? Човек от профсъюзите смята, че това е така. Много бих искал да узная.
Видях, че началникът на нашето министерство на транспорта Пийт Бутигиг, имаше публична проява миналата седмица, по време на която се очакваше да коментира катастрофата. Вместо това обаче той се впусна в истинската опасност пред Америка: белите строителни работници отиват да работят зад граница:
„Всички сме чували много истории от минали поколения за инфраструктура, която стига до квартал, често цветнокож, който най-накрая дочаква тази инфраструктура да стигне и до него, но всички строители с каски, извършващи добре платената работа по този проект, не изглеждат като хора от околността“, каза Бутигиг.
Разбирате ли, не бих се изненадал, ако това са били цветнокожи хора, чиито семейства са били застрашени от вдишване на токсични химикали вследствие на дерайлирането. Няма никаква причина да обвиняваме за този инцидент министерството на транспорта за това, че е било фокусирано в целите на разнообразието, равенството и инклузивността. Но министърът, който пред лицето на тази абсолютна транспортна катастрофа, излагаща реални животи на риск, избира да се опре на обичайната реторика за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване, демонстрира кои са истинските приоритети на бюрократите в ерата на „будността“. Надявам се един ден в тази страна да имаме правителство и класа от лидери, които се вълнуват повече от компетентността, отколкото от това дали свещените малцинства могат да пристягат гърдите си с препаски и след това да танцуват.
Откъде се взимат всички тези хора, мислещи като Бутигиг? От нашите университети и професионални колежи, които унищожават основите на знанието и уменията в името на будния противоестествен лисенковски подход към човечеството.
Например:
„Можете да изучвате СПИН сред гей мъже, но вашите извадки трябва да включват и жени, които са имали анален секс. Можете да проучвате здравните статуси на новите бащи, но само ако сте съгласни, че някои бащи са забременели и са родили потомството си. Можете също така да изследвате сексуалното насилие в женските затвори, но трябва да включите и тези, които понастоящем, в миналото или понякога се „идентифицират“ като жени.“
Всеки от тези примери отразява реалните насоки за изследователите от Медицинския факултет на Университета Британска Колумбия, едно от най-добрите медицински училища в Канада. Документът, от който са част, „Пол и полова принадлежност в методите и измерванията“ е инструментариум за равнопоставеност в научните изследвания и предлага изследване на развиващ се случай, в който идеологически обусловените педагогически постулати, свързани с разнообразие, равнопоставеност и приобщаване, метастазират в целия STEM.“
Ние трябва да обявим война на тези глупости – истинска война, не реторична – или те ще ни погубят като цивилизация. Това е друга версия на онова, през което премина Съветският съюз. Ако не сте гледали минисериала на НВО „Чернобил“, гледайте го. Това е един от най-добрите сериали, правени някога. Разказва се за това, което се случва в реалния свят, когато хората работят за система, която не цени компетентността, а единствено лоялността към идеологията, върху която тази система е изградена.
Току-що започнах да чета книгата на Питър Зейхан „Краят на света е само началото“, в която геополитически стратег прогнозира срива на глобализацията. Той пише:
„Намирам за стряскащо, че теми като „безопасните пространства“ в колежите, които са лишени от различни гледни точки, политиката за посещението в тоалетни на транссексуалните и ползите от ваксините изобщо са навлезли в прословутия „градски площад“, като в същото време са изтласкали въпроси като разпространението на ядрено оръжие или мястото на Америка в света. Понякога ни се струва, че американската политика е сглобена от четиригодишния продукт на сексуалния контакт, който Бърни Сандърс и Марджъри Тейлър Грийн са имали по време на рокерски събор.“ (Марджъри Тейлър Грийн е крайнодясна републиканка, привърженик на конспиративни теории, представител на щата Джорджия в Камарата на представителите – б.пр)
Да, именно! Това е същото като синода на изпадналата в мозъчна смърт Църква на Англия, който умува дали да венчава еднополови двойки, или не, докато в същото време упадъкът на тази църква е толкова бърз, че към 2060 г. тя вече няма да съществува. Или като папа Франциск, който свиква събор за съборността, когато католицизмът е в пълен колапс в Европа – континентът, на който е възникнало християнството. Ние не сме ръководени от сериозни хора.
Читател ми изпрати по електронната поща връзка към политическо изявление на Асоциацията на американските железници – търговска асоциация/бизнес лоби. Тя настоява правителството да разреши едночленните екипажи. Цитат от изявлението на Асоциацията:
„Усилията за изискване на минимум двучленни екипажи, включително чрез нормативна уредба, нямат основателна обосновка, касаеща безопасността; пренебрегват десетилетия на безопасно и успешно използване на едночленни екипажи в някои американски товарни железници и в пътническите и товарни железопътни системи по света; нарушават смисленото колективно договаряне и подкопават способността на железопътния сектор да се конкурира с по-малко благоприятни за климата форми на транспорт.“
Читателят добавя:
„Познавам инженер, който цял живот е работил за железопътната товарна компания CSX и който последния път, когато говорихме, ми каза, че напуска, след като екипажът му е бил съкратен от двама души на един. Каза, че това е идиотско. Идиотско? Да, но определено е по-евтино.“
Звучи като анекдот, нали? Но искам да науча повече. Би трябвало да има изслушване в Конгреса.
Преди десетина години имах семеен приятел, който искаше да се пенсионира в най-големия нефтохимически завод в Луизиана, където работеше. Беше в отдела по безопасност. Разказа ми, че независимо от изявленията, които компанията прави за железния си ангажимент към безопасността, това просто не е вярно. В течение на разговора ми сподели подробности за неща, които редовно наблюдава и докладва по веригата до ръководството… и нищо не се предприема за тях.
Каза, че катастрофата е била неизбежна. В крайна сметка той се пенсионира и с жена му напуснаха щата. Нищо лошо не се беше случило в завода…, дотогава. Този човек беше убеден консерватор, но неговите схващания в полза на свободния пазар не бяха толкова важни за него, колкото елементарната безопасност, както и компетентния мениджмънт на тези сложни и високорискови химически производствени и преработвателни предприятия.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
