СВЯТ

Още един трилион похарчи ЕвроРайха, последни средства за вносен газ

ЕвроРайха се опитва да смекчи удара на енергийната криза. Анализаторите са изчислили: закупеният вместо руския газ вече е струвал допълнителен трилион. Бюджетът се пука по шевовете, дълговата тежест надхвърли всички допустими нива. И това е само началото. Какво ще се случи с Европа?

Сложна икономика

Сега в ЕС се измъкват по различни начини: преминават към въглища, увеличават вноса на втечнен природен газ (ВПГ).

Плановете са амбициозни: да се намали потреблението на руско гориво с 66%, а до 2027 г. да се прекрати напълно. По-специално, говорим за ускоряване на прехода към възобновяеми източници. Но зелените планове засега не вдъхват много надежди. Енергийните компании нямат достатъчно опит в изграждането на вятърни турбини, логистиката, дистрибуцията и управлението на капацитета.

Икономисването също е трудна работа. Федералната агенция за енергийни мрежи на Германия призна, че нито предприятията, нито домакинствата наистина се справят.

„Температурно коригираното потребление през 48 и 49 календарна седмици беше само с 12 процента под еталонното ниво от последните четири години и следователно е в критичния диапазон“, каза регулаторът.

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) годишното търсене на газ в Европа е намаляло с 50 милиарда кубически метра. През 2023 г. обаче се предвижда дефицит от 27 млрд. И това е много реалистичен сценарий: руските доставки ще спрат, а китайският внос на ВПГ ще се възстанови до нивата от 2021 г.

Сметките не се оправдаха

Въпреки това се подготвиха за зимата, подземните хранилища бяха запълнени почти на 90%. Недостигът на внос по тръбопроводи беше покрит главно от ВПГ: през януари-октомври доставките се увеличиха почти 2,5 пъти (от 44,5 на 107 милиарда кубически метра). Това беше възможно поради спада на потреблението на гориво в Азия поради коронавируса.

Също така оцениха разходите за „замяната на газа“. Според плана, публикуван още през май, отказът от синьо гориво и решаването на свързаните с това проблеми трябваше да струват 220 милиарда долара. Излезе повече: заедно с всички пакети помощи, субсидии и мерки за защита на потребителите от скокове на цените, към края на ноември сметката надхвърли 700 милиарда.

Според анализаторите на “Блумбърг” загубите на европейците от газовите маневри са още по-големи – почти трилион долара. И все още е цветя.

Борба за танкери

Русия вече няма да помага на Европа да формира резерви, достатъчни да изкара следващата зима.

„Конкуренцията за танкери за ВПГ ще се засили“, предупреждава “Блумбърг”.

Товарните тарифи скочиха: до средата на октомври те достигнаха до 450 000 долара на ден, шест пъти повече, отколкото през януари. Доставката на петрол от Близкия изток за Япония е поскъпнала със 100 процента.

И така, в края на октомври “Шел” нае танкера “Янис” за превоз до Европа на цена от 400 000 долара на ден. Индийската ГЕЙЛ получи “Шнеевайсхен” за 360 хиляди.

Азия се събужда

Европа може само да увеличи покупките на скъп ВПГ. Но според икономистите ще бъде все по-сложно: Азия се събужда от зимен сън. Според Китайската национална морска петролна корпорация вносът на втечнен природен газ в Китай ще се увеличи със седем процента през 2023 г. Същата динамика се отбелязва в Япония, Пакистан и Индия. За да се конкурира с азиатските купувачи, Европейският съюз ще трябва да плаща още повече – както за газ, така и за транспорт.

Европейският мозъчен тръст “Брьогел” твърди, че „енергийният глад“ ще се проточи с години и разходите ще скочат до небето. Няма откъде да се вземат пари: държавните бюджети на ЕС са изчерпани. А дълговата тежест на почти половината европейски страни надхвърля лимита от 60%, определен в Европейския съюз.

Експертите смятат, че ситуацията може да се коригира само частично през 2026 г., когато Катар и Съединените щати ще увеличат производството на ВПГ. Дотогава ЕС ще се надпреварва да се презапасява всяка зима.

Европейските газови фючърси, след като достигнаха връх от 345 евро за мегаватчас през юли, паднаха до 135. Според “Блумбърг”, ако котировките се покачат отново до 210, разходите за синьо гориво ще достигнат пет процента от БВП.

Това създава риск кратката рецесия да се превърне в дълбока рецесия. И европейските правителства вече няма да могат да субсидират както енергийните компании, така и населението.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Може да харесате

Copyright © Вестник Зора, Излиза в София на 18 Май 1919, България

Exit mobile version