Възможно ли е да се създаде някаква специална форма на съюз между Русия, Китай и Иран? Фактът, че подобна идея поне се обсъжда, стана ясно официално от представител на руското външно министерство. Как би могла да изглежда подобна конфигурация, колко изгодна би била тя за Москва, между другото, и колко стабилна би се оказала?
Руската федерация излезе с друга интересна дипломатическа и геометрична инициатива. Михаил Улянов, постоянен представител на Руската федерация към международните организации във Виена, говори за формирането на нов триъгълник в международните отношения. „Постоянните мисии на Китай, Иран и Русия проведоха продуктивни тристранни консултации по въпроси от взаимен интерес. Не изглежда ли това като нов триъгълник в многостранната дипломация – Китай, Иран и Русия?“, каза дипломатът.
И на пръв поглед процесът е не само логичен, но и необратим. Москва, Пекин и Техеран поддържат близки отношения помежду си и по повечето въпроси (от противопоставянето на американската хегемония в света до необходимостта от възстановяване на реда в Афганистан) активно си сътрудничат не само на думи, но и на дела. Колко вероятно обаче е преминаването на това сътрудничество към триъгълен формат?
Конкретен интерес
Ако вземем конкретните върхове, то Иран, разбира се, е най-заинтересован от създаването на такъв триъгълник. След като сключи „сделката на века“ с Китай през 2020 г. (по силата на която Иран ще получи почти 400 милиарда долара инвестиции от Китай в замяна на неговия петрол и други форми на приятелство), Техеран успя да направи сериозно нарушение на режима на западните санкции.
Иранците обаче не искат да зависят твърде много от Китай и също възнамеряват да допълнят търговско-икономическия покрив с военен и политически. Ето защо аятоласите са заинтересовани от по-близки отношения с Русия. А също – в по-тясното въвличане на Москва и Пекин в решаването на иранските проблеми. Свързването на китайския капацитет с руския в същата Сирия ще засили сериозно позициите на Иран в тази страна (което е от ключово значение за гарантиране на сигурността на Ислямската република).
Москва също е заинтересована от засилване на сътрудничеството.
„Преди това Русия предпочиташе двустранните отношения с различни страни, изграждайки ги на дългосрочна основа, но консолидираната групова конфронтация на НАТО с нея промени правилата на играта. Сега Русия смени тактиката, изгражда блокове“, обяснява Алексей Мухин, директор на Центъра за политическа информация.
Руски официални лица са казали повече от веднъж или два пъти на международни и вътрешни платформи, че виждат настоящия си сблъсък със Запада като част от глобална антиколониална борба. Това означава, че те приветстват включването в тази битка на всички, които също не харесват съвременния западен неоколониализъм и така наречения световен ред, установен от американците.
В същото време обаче Москва не иска да създаде у приятелите си от арабския свят впечатление, че е влязла във военен блок с Иран срещу неговите регионални (тоест. арабски) опоненти.
Тази теза беше много активно разпространявана от западните и контролираните от тях арабски медии на фона на действията на Русия в Сирия. Москва трябваше да положи значителни усилия, за да обясни своя принцип „ние сме приятели с тези, които са приятели с нас – и не сме приятели с едни от нашите партньори срещу други“ на партньорите от арабските монархии в Персийския залив.
Но с Китай не всичко е толкова просто. От една страна, Пекин трябва да има интерес да участва в този процес ръка за ръка с други суверенни играчи.
„Китай сам няма да може да устои на НАТО, а Китай, както се казва, е следващият в тази глобална конфронтация. Ситуативно КНР вече се сближава с Русия във военно отношение“, продължава Алексей Мухин. „Но в същото време Китай е слабото звено в тази концепция, тъй като китайското ръководство по всякакъв начин се опитва да избегне конфликт със Запада, дори с цената на загуба на репутацията на глобален играч. Прекалено предпазливата позиция на Китай вдъхновява САЩ и Великобритания да играят все по-твърдо“, допълва експертът.
Досега Си Цзинпин (въпреки различните призиви отвътре и отвън) не е реагирал особено на тази твърдост. Китайските елити обаче виждат Русия и Иран като перспективни, но в същото време прекалено смели партньори, които влязоха във вече открит конфликт със Запада. И Пекин не е готов да се солидаризира с тях в рамките на някакви антизападни съюзи (а триъгълникът ще се счита за такъв в света).
Триъгълникът става…
Ето защо триъгълният формат все още не се разглежда от страните като нещо като приоритет. Нещо, без което не можете да живеете в момента.
„Триъгълникът е най-солидната геометрична фигура, но в рамките на международните отношения човек не трябва да се поддава на тази магия на образите. Говоренето за нов формат на отношенията в рамките на триъгълника Русия-Китай-Иран е красиво, но донякъде непрактично“, обяснява експертът от РИИС Елена Супонина. „Да, сближаването на тези страни остава. Да, политическите възгледи почти напълно съвпадат. Но така или иначе всички върхове ще дадат приоритет както на двустранните отношения, така и на многостранните – в по-широки формати. Като ШОС (където КНР и РФ играят основна роля и където Иран сега влезе след 15 години изпитания, свързани с подаването на молба и обсъждането на този въпрос), както и БРИКС, към която сега се стреми Техеран“, допълва тя.
Ако говорим за бъдещето (например, когато китайците разберат, че няма да е възможно да избягат от битката, че „няма къде другаде да се оттеглят – Пекин е назад“), тогава триъгълникът може да се оформи. И веднага да се превърне в нещо ново, по-ефективно. Наистина, в рамките на концепцията за многополюсен свят (където Русия се стреми) и нивото на сътрудничество, което Москва иска да получи, триъгълникът е просто нестабилна фигура.
Да, триъгълниците съществуват и се развиват успешно. „Триъгълниците се противопоставят на триъгълници: АУКУС в Тихия океан, САЩ, Великобритания, ЕС в Атлантическия океан. Така че това е нормална практика“, казва Алексей Мухин. Най-успешните примери обаче са свързани с колективното решаване на някои регионални проблеми, свързани с трите конкретни държави (например японско-южнокорейско-американско сътрудничество за сдържане на Северна Корея или прословутия АУКУС за сдържане на Китай).
Русия, Китай и Иран имат два важни регионални аспекта, в които могат и трябва да си сътрудничат – Афганистан и централноазиатското пространство (което трябва да е светско и стабилно). Предложената концепция за триъгълника обаче все още е фокусирана върху решаването на глобални проблеми.
И в този случай може да има успех в ситуация, в която върховете ѝ са три суперсили или две и половина суперсили (където трета страна, твърде силна за статута на регионална сила и твърде слаба за статута на суперсила, би ги балансирала). Тогава системата е стабилна. Ако обаче регионалните сили се обединят за решаване на глобални проблеми, триъгълникът неизбежно ще се разшири поради добавянето на други амбициозни „върхове“ от регионалните играчи.
„Идеята за триъгълниците в световната политика беше представена в края на 90-те години от Евгений Примаков, бивш министър-председател и външен министър на Русия. Но неговата идея за сътрудничество между Руската федерация, Индия и Китай се трансформира през нулевите години в по-широко и многостранно сътрудничество в рамките на БРИКС“, обяснява Елена Супонина. Всъщност самият Михаил Улянов казва, че триъгълникът Русия-Китай-Иран може да се разшири много лесно, защото много държави са за многополюсността на международната арена.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
