Русия излезе с идея, която може радикално да повлияе на икономическия пейзаж в цяла Европа. Говорим за създаването на газов хъб в Турция – система за разпределение и по-нататъшна препродажба на руски газ. Ако бъде осъществен, проектът ще донесе огромни ползи за една група страни, докато другата група ще отчете големи загуби.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган потвърди интереса си към предложения от Русия проект за създаване на газов хъб на турска територия. Той заяви, че Русия и Турция незабавно ще започнат работа по тази идея. Министерствата на енергетиката на двете страни вече са инструктирани да намерят подходящ терен за изграждането на международен разпределителен център. Ердоган нарече Тракия – европейската част на Турция подходящо място за изграждането на газов хъб.
Проектът е в начален стадий и много неща могат да се променят с напредването му. Но ако проектът бъде осъществен, той обещава радикално да промени енергийния пазар на Европейския съюз в най-кратки срокове. Онези страни, чиито икономики преди са се възползвали от газовото сътрудничество с Русия (предимно Германия), ще броят загубите. Обратно, Турция, Югоизточна Европа и Балканите ще получат реално конкурентно предимство под формата на по-евтин тръбопроводен газ от Русия.
„Турция ще стане не само най-големият газов хъб в Европа, но най-вероятно единственият хъб“, каза Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел в Института по енергетика и финанси. Той припомня, че до средата на 2000-те години Украйна е била ключов газов играч в Европа. Но ставаше въпрос само за транзитен газов хъб, тъй като на територията на Украйна нямаше борса за течен газ, където да се определят цените. Украйна обаче не само получаваше евтин газ за собствените си нужди, но и печелеше милиарди долари годишно от транзита на руско гориво.
„От 2010 г. Германия дърпа газовото одеяло върху себе си благодарение на пускането на “Северен поток-1”. И чак до 2022 г. тя успешно се движеше към укрепване на газовата си роля. Дори миналата година много европейски експерти бяха сигурни, че германската ера идва на газовия пазар в Европа. Германия трябваше да стане най-големият европейски газов хъб на фона на затварянето на находището Грьонинген през 2024-2025 г., постепенното изоставяне на търговията с въглища и увеличаването на дела на тръбопроводния газ поради пускането на “Северен поток-2“, казва Кондратиев. Значението на газовия хъб в Баумгартен в Австрия, където газът идва от Украйна, щеше да бъде сведено до второстепенни роли.
Събитията от 2022 г. обаче унищожиха всички тези инициативи. Първо бяха наложени санкции на ЕС срещу Русия, след което бяха национализирани активите на “Газпром” в Германия.Това беше последвано от спиране на сертифицирането на “Северен поток-2”, възникване на проблеми с ремонта на германските турбини и спиране на “Северен поток-1”, а след това и взривяване на морската тръбопроводна инфраструктура.
Каква ще е печалбата за Турция, ако наистина стане единственият газов хъб в Европа? Нека направим уговорката, че ролята на Турция не е напълно ясна. Експертите говорят за две възможности. Или Турция ще бъде транзитна страна за руския газ до границата с ЕС, или руският газ ще смени собствеността си още на границата с Турция и тогава Анкара ще препродава руски газ (законно вече турски). Руската страна, разбира се, е заинтересована да продава газсама , а не чрез посредник.
Следователно първата печалба на Анкара ще бъде или от транзитни плащания, или от печалби от препродажба на руски газ. Освен това самата Турция ще може да претендира за закупуване на руски газ на много ниска цена.
„Виждали сме това и в Украйна, и в Германия. Страна, която е основен купувач и транзитна страна, обикновено получава доставки от “Газпром” при много атрактивни условия. Следователно Турция през следващите години ще бъде страната с едни от най-ниските цени на газа в Европа“, убеден е експертът. Предполага се, че руският газ ще идва в Турция през две нови разклонения на „Турски поток“ с общ обем от 55 милиарда кубически метра.
Важно е също така, че евтиният газ е сериозна помощ за икономиката на страната, нейната индустрия и социалното благополучие. А това сега много липсва на турската икономика – в момента има девалвация на местната валута и висока инфлация. Може би Турция дори ще успее да повлияе на определянето на цените на газа – ако успее да се договори за това както с Русия, така и с европейските потребители.
Страните, които купуват руски газ през новите тръби на „Турски поток“, също ще се възползват. На първо място това са балканските страни и страните от Централна и Южна Европа. Основни заинтересовани страни според Кондратиев са Унгария, Австрия и Италия като по-големи купувачи. На този газ могат да разчитат и Гърция, България, Сърбия и дори Словакия.
Ръководителят на “Газпром” Алексей Милер вече призна, че газовите доставки, прекъснати след терористичните атаки срещу “Северен поток”, могат да бъдат прехвърлени към Турция. Не само потоците от Балтийско море, но и от украинския маршрут ще бъдат прехвърлени към южния маршрут, смята Кондратиев.
Около 16-17 милиарда кубически метра газ тече през Украйна годишно, но по един или друг начин този маршрут ще бъде затворен, смята експертът. Санкции могат да бъдат наложени от „Газпром“ или от Киев. Не могат да бъдат изключени рисковете от разрушаване на транзитната инфраструктура в Украйна. Във всеки случай в края на 2024 г. транзитът на газ през Украйна определено ще спре, тъй като изтича петгодишният договор.
Как ще се промени газовата карта на Европа? Не само Турция и Германия ще си разменят местата, но цели групи държави. Европа ще бъде разделена на два различни пазара. От една страна ще бъдат Германия, балтийските държави, Полша и скандинавските страни като цяло, които ще се фокусират върху доставките на скъп американски ВПГ и норвежки газ. От другата страна ще бъдат Балканите, Южна и Централна Европа, които ще получават по-евтин газ от Русия през Турция.
„През последните години видяхме, че балканските страни и страните от Южна Европа плащат повече за газ от Северозападна Европа. Сега ситуацията може да се промени в диаметрално противоположна ”, предполага Кондратиев. С други думи, Турция и страните от Южна Европа ще могат да получат евтино гориво, което може да стане основа за икономически пробив, засилване на индустрията и стандарта на живот.
И в северната част на Европа ситуацията ще бъде трудна. „В Северозападна Европа наистина може да има спад в стандарта на живот. Най-много ще пострадат енергоемките отрасли – това са цветната и черната металургия и предприятията, които произвеждат оборудване за тези отрасли. А фармацевтичните и машиностроителните предприятия например ще се сблъскат с намаляване на оборота и стагнация, но това ще бъде дълъг процес“, казва източникът.
Но дали стандартът на живот в Югоизточна Европа ще се повиши зависи, наред с други неща, от политическата воля на техните правителства. „Пред очите ни е примерът на България, на която Русия на няколко пъти предложи изгодни проекти – АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“. Ако не беше пропуснала тези проекти, сега България можеше да се изравни по стандарт на живот със Словакия и дори с Полша“, смята Сергей Кондратиев.
Всички казват, че Русия иска да продава своя газ на европейските страни. Но става дума и за интересите на самите европейски страни, за които е важен достъпът до надеждни и предвидими доставки на енергийни ресурси от Русия, убеден е експертът.
„Ако страните от Югоизточна Европа могат да защитят интересите си, тогава те ще създадат зона на сравнително евтин газ. Това ще бъде един вид нов пазар с нормална конкуренция, където ще се конкурират руски и азербайджански доставчици на газ и ВПГ. В дългосрочен план могат да се добавят доставчици от Иран, както и от турския и израелския шелф“, казва Кондратиев.
Но, отново, един газ няма да е достатъчен. „За да се повиши стандартът на живот, трябва да се положат големи усилия, включително и от самата Турция. Евтиният газ, разбира се, ще бъде от полза, това е допълнително конкурентно предимство, но само то не е достатъчно, за да бъде всичко наред“, заключва събеседникът.
